— Беше приключен, мистър Билтмън — живо отвърна Дънрос. — Ние конкурираме твоето предложение, както се прави в Щатите, според американските правила. Предполагам нямате нищо против състезанието? Разбира се тук сме аматьори, но с удоволствие ще се учим. Нищо не е окончателно до съвещанието на акционерите, такова е правилото, нали?
— Да, но… но всичко беше решено! — високият с прошарена коса мъж се обърна към Пагмайър, едва успяваше да говори, толкова бе ядосан. — Ти каза, че всичко е о’кей.
— Да, директорите се съгласиха — неловко се обади Пагмайър, съзнаващ, че всички слушаха, особено Хейпли, до известна степен пленен от новото предложение, от друга страна ядосан, че също не са го предупредили, за да може да закупи солидно количество акции. — Но, а, разбира се акционерите трябва да го ратифицират на съвещанието в петък. Нямахме представа, че… А, Йан, ъ, Чък, не мислиш ли, че едва ли тук му е място да го дискутираме…
— Съгласен съм — каза тай-панът. — Но в момента няма много неща за дискутиране. Предложението е направено. Всъщност, Паг, твоята сделка остава, само се удължава от пет на седем години, с място в съвета на „Струан“ за същия период.
Устата на Пагмайър увисна.
— Това част от предложението ли е?
— Ще имаме нужда от твоя опит, разбира се — ведро обясни Дънрос и всички разбраха, че Пагмайър клъвна. — Останалото остава, както сте се договорили със „Суперфудс“. Ще имаш документите на бюрото си до 9.30. Може би ще поставиш за разглеждане нашето предложение в петък, на съвещанието на акционерите. — Той отиде при Билтмън и му подаде ръка. — Успех. Предполагам, веднага ще направите контрапредложение.
— Трябва да се консултирам с главния офис, тай-пан. — Билтмън беше почервенял от яд. — Ще се запретнем и… Много добро предложение направихте. Да. Но при този спад на вашите акции и натиска върху банките и пазара, ще ви е трудно да го изпълните, нали?
— Нищо подобно, мистър Билтмън — отговори Дънрос, рискувайки всичко, с което Бартлет не би се съгласил при преговарянето за обещаните пари, че ще приключи сделката с „Пар-Кон“, ще се измъкне от Горнт и ще вдигне акциите си на необходимата стойност. — Можем да доведем предложението докрай без проблем.
Гласът на Билтмън стана остър:
— Паг, мисля, добре трябва да обмислиш нашето предложение. Важи до вторник — каза той, сигурен, че до тогава „Струан“ ще бъде в кланицата. — Отивам да заложа за следващия тур. — Той излезе от ложата. Напрежението се вдигна с няколко градуса.
Хейпли се провикна:
— Тай-пан, може ли да задам един въпрос?
Отново вниманието замръзна.
— Какъв е въпросът?
— Разбрах, че е обичай при поемане на фирма, да има плащане в брой, като гаранция за честност. Може ли да попитам, колко ще внесе „Струан“?
Всички чакаха със затаен дъх. Йан огледа лицата, наслаждавайки се на напрежението, знаейки, че всички очакват унижението му, почти всички, освен… освен кой?
„Кейси, тя беше в играта. Бартлет? За него не зная, не със сигурност. Клаудия? О да, Клаудия тя не отделяше погледа си от него, побледняла. Доналд Макбрайд, Гавалан, дори Жак.“
Погледът му се върна на Мартин Хейпли.
— Може би мистър Пагмайър не иска да дискутира този въпрос публично — каза той, подвеждайки ги. — А, Паг?
— Йан, след като си решил да бъдеш неортодоксален, защо не направиш всичко публично? Това, което ще поставиш, като гаранция ще покаже колко струва предложението ти. Пали така? — подметна Горнт.
— Не. Всъщност не. Но добре тогава. Паг, какво ще кажеш за 2 милиона US долара заедно с предложението в 9.30 понеделник? Честно.
Всички ахнаха. Хавъргил, Джонджон, Саутърби, Горнт. Филип Чен само дето не припадна.
— Йан, не мислиш ли, че ние…
— О, не го ли обсъждахме достатъчно, Пол?
— О да, да разбира се, повече от достатъчно, но, ъ… — Думите му заглъхнаха под втренчения поглед на Дънрос.
— Само за момент… — Дънрос се направи, че неочаквано му хрумва нещо — не се тревожи, Пол, няма да те ангажирам без твое съгласие. Имам алтернативно финансиране за тази сделка, финансиране отвън. Както знаеш, японските банки, а и много други нямат търпение да се настанят в Азия. Реших, че е по-добре, да пазим всичко в тайна, за да предотвратим обикновеното в такива случаи изтичане на информация — да финансирам отвън, докато стана готов за анонсиране. За щастие „Ноубъл хаус“ има приятели навсякъде по света! Засега на всички, довиждане!
Той се обърна и излезе. Филип Чен го последва. Мартин Хейпли забърза към телефона, всички започнаха да коментират.
— Не го вярвам. Господи, ако Йан има такива възможности, за външно финансиране…
В суматохата Хавъргил се обърна към Джонджон.