— Благоприятен или не, този скандал ще разбие консерваторите — каза трезво Дънрос, припомняйки си предсказанието на А. М. Г. в последното писмо.
— Мили Боже, дано не стане. — Хавъргил въздъхна. — Тези двама изменници, Грей и Бродхърст, на власт заедно със социалистическото изобилие? Ако пресконференцията им беше някаква индикация, всички трябва да си идем у дома.
— Това е нашият дом, а в последна сметка всеки рано или късно се прибира — каза сър Джефри тъжно. — Във всеки случай, Йан взе правилно решение. — Той погледна Хавъргил строго. — Както ти казах, Пол, важно е да взимаш правилни решения. Последиците ще са жалки, ако вложителите в „Хо-Пак“ бъдат пометени. И всичко това, заради неправилната преценка на Ричард Куанг и липсата на благоволение от тези, които са в състояние да помогнат, ако желаят и така да се избегне катастрофата — може би заради по-голяма печалба. Е?
— Да, сър.
Сър Джефри кимна за довиждане и ги остави.
— За какво беше всичко това? — попита Дънрос.
— Губернаторът мисли, че трябва да спасим „Хо-Пак“ — каза хладно Хавъргил.
— Защо не го направиш?
— Хайде да говорим за превземането на „Дженеръл сторис“.
— Първо да свършим с „Хо-Пак“. Прав е губернаторът, ще е от полза за всички — Хонконг и банката.
— Ти ще бъдеш в благоприятна ситуация?
— Да, разбира се.
— Би ли одобрил, ти и твоите съдружници, ще одобрите ли превземане?
— Нямам съдружници, но със сигурност ще одобря разумно превземане.
Пол Хавъргил тънко се усмихна.
— Мислех 20 цента на долар за холдинговите акции.
Дънрос подсвирна.
— Не е много.
— До понеделник вечер няма нищо да има. Вероятно ще приеме — неговите холдингови акции ще ни осигурят контрола на банката. Ние ще можем тогава да защитим 100 процента вложителите.
— Той има ли такова покритие?
— Не, но с нормализиране на борсата и с нашето благоразумно ръководене, след година-две, овладяването на „Хо-Пак“, наистина много ще ни облагодетелства. О да. И освен това нуждата от възстановяване на доверието в банките е голяма. Такова овладяване ще помогне.
— Идеалният момент за обявяване е днес.
— Съгласен съм.
Дънрос се усмихна.
— Какъв е този обрат, Пол? И защо въобще го дискутираш с мен?
— Не виждам да има някаква промяна. Доста сериозно обмислях положението на „Хо-Пак“. Една такава придобивка би подплатила благоприятно банковата ни политика. — Хавъргил го наблюдаваше. — Ще му засвидетелстваме доверие и ще му осигурим място в Управителния съвет.
— Значи ли това, че слуховете за „Биг бенк“ са верни?
— Доколкото знам, не. А що се отнася до това, защо дискутирам с теб — то отговорът е прост. Ти си директор на банката, която в момента е най-влиятелна. Освен това същата тази банка взема решително място в дейността на Управителния съвет. Та виждаш това, което правя, е разумното, нали?
— Да, но…
Очите на Хавъргил станаха още по-студени.
— Разбери, интересите на банката нямат нищо общо с това, колко си ми симпатичен, нито пък с мнението ми за твоите методи. Все пак беше прав за „Суперфудс“. Твоето предложение беше добро и дойде точно навреме, оставяйки възторжена вълна след себе си. Тази вълна ще се разпростре в целия Хонконг. Моментът беше подходящ и сега, ако ние последваме и анонсираме, че поемаме всички отговорности на „Хо-Пак“ към вложителите, това ще е нов вот на доверие. Трябва ни вот на доверие. Ако Тип Ток ни помогне с пари в брой, понеделник е „бум“ за Хонконг. Така че първата работа в понеделник е да изкупуваме акции на „Струан“. До вечерта ще имаме контрола на банката. Ще ти направя предложението още сега: ние авансираме двата милиона за „Дженеръл сторис“ в замяна на половината от акциите ти.
— Не, благодаря.
— Ще имаме всичко до следващата седмица. Ще гарантираме тези 2 милиона при всички положения, за да покрием превземането и цялостно да гарантираме предложението ти за Паг — ако не успееш ти да го защитиш.
— Аз ще го защити.
— Разбира се. Но нали нямаш нищо против да го спомена на Паг и на тази любопитна личност Хейпли?
— Ти си копелдак.
— Това е бизнес — искам контролния пакет. Твоите предшественици са го купили за нищо, практически са ги откраднали от Брукс, след като са банкрутирали. Искам да направя същото с „Ноубъл хаус“. Разбира се. Като и другите. Вероятно даже твоят американски приятел Бартлет. Откъде идват двата милиона?
— Манна небесна.
— Рано или късно ще разберем. Ние сме твоите банкери и ти ни дължиш много пари! Тип Ток ще ни измъкне ли от положението?
— Не съм сигурен, но миналата вечер той говори с мен и каза, че ще дойде следобед тук, но виждаш, още не е дошъл. Това е злокобно.