— Да. Получихме много изгодно предложение от Московската търговска банка.
— Дори ти не си толкова твърдоглав!
— Това е последният резерв, Йан. Сериозен последен резерв.
— Ще свикаш ли незабавно директорски съвет да обсъдиш предложение за превземане на „Хо-Пак“?
— Господи, не. Да не мислиш, че съм такъв глупак? Ако го направим, можеш да убедиш другите директори за продължаване на твоя заем. Не, Йан, ще говоря индивидуално с тях, както с теб. С твоето съгласие вече имам мнозинството, другите ще влязат в редицата. Нали имам твоето съгласие?
— При 20 процента за долар и пълното изплащане на инвеститорите, да.
— Може да ми се наложи да отида на 30 цента. Съгласен ли си?
— Да.
— Даваш ли дума?
— О да, имаш думата ми.
— Благодаря.
— Но ще свикаш Съвета в понеделник преди отваряне на банките?
— Съгласих се да го обмисля. Само това. Отговорът ми е НЕ. Хонконг е свободно общество, където слабите падат, а силните берат плодовете на труда си — Хавъргил се усмихна и погледна към таблото.
Предвижданията бяха паднали 2 към 1 за Бътърскот Лес, добре известно, че е добър при влажно време. Пайлът Фиш беше сега 3 към 1. Докато гледаха, името на Травкин се изписа на таблото до Ноубъл Стар и бурен рев го приветства.
— Мисля, че губернаторът не беше прав, Йан. Трябваше ти да яздиш Ноубъл Стар. Тогава щях да направя моя скромен залог за теб. Да. Щеше да се появиш със сияен ореол. Сигурно щеше да спечелиш. За Травкин не съм сигурен. Довиждане. — Той леко вдигна шапка и тръгна към Ричард Куанг, който стоеше настрана с жена си и треньора. — А, Ричард! Може ли да поговоря с теб. — Беше заглушен от възгласи, когато първият от осемте коня се появи. Пайлът Фиш водеше групата, ръмящият дъжд правеше кожата му още по-блестяща.
— Да, Пол? И аз исках да говоря с теб, но ти беше с губернатора и тай-пана. Имам план. Хайде срещу всичките ценности на „Хо-Пак“ да ми отпуснете заем от 50 мили…
— Не, благодаря, Ричард. Но аз имам предложение за теб, което е в сила до пет часа днес. Ние освобождаваме „Хо-Пак“ и гарантираме депозитите на всички вложители. В замяна купуваме твоите холдингови акции по номинална.
— Номинална? Това е една петдесета от стойността им.
— Всъщност 5 цента на долар, което е цялата им стойност. Съгласен ли си?
— Разбира се не, дю не ло мо, да не съм луд? — сърцето на Ричард щеше да се пръсне. Преди малко беше помислил, че Хавъргил ще му помогне. Вече разбираше, че пропадането му е неминуемо, колкото и да се преструваше, че не е, колкото и да не беше негова грешка, а работа на слухоразпространители и злобни глупаци, които го подведоха да участва в неудачни банкови операции. Но сега беше в менгеме. Ок ко! Сега ще бъде притиснат и каквото и да прави няма да може да се измъкне. Бедствие след бедствие и като връх неблагодарната Винъс Пун.
„Направи ме за смях пред чичо Фор Фингър, Чарли Уанг и даже пред Фотографа Нгъ, и то след като лично й занесох новото палто, което тя сега нехайно цапа в калта.“
— Ново ли? — тросна му се сутринта. — Ти казваш на това мизерно, втора ръка палто, ново?
— Ами разбира се! Да не ме мислиш за маймуна? Разбира се, че е ново. Струва ми 50 000 в брой!
Сумата бе преувеличена, но фактът, че плати в брой беше самата истина, а в такъв случай и двамата знаеха, че е неприлично да не се преувеличи. В действителност палтото му струваше 14 000 след дълго пазарене, чрез посредник, изпаднал в затруднение и още 2 000 за кожухар, който го скъси и прекрои само за една нощ, така че хем да е по мярка, хем да не бъде разпознато. Кожухарят трябваше да се закълне във всички богове, че го е продал за 42 000, въпреки че истинската стойност е 63 500.
— Пол, „Хо-Пак“ е в по-добра форма от когато…
— Ще бъда учтив и ще те помоля да си затвориш устата и да слушаш — извиси глас Хавъргил. — Дошло е време за взимане на крайно важни решения, такива, които засягат именно теб, не нас. В понеделник няма да имаш избор, освен да излезеш разорен. Знам, че борсата ще се открие именно с твоите акции.
— Но сър Луис ме увери, че…
— Виж какво, дочух, че всичко, което имаш, е вече на борсата. До понеделник вечер няма да имаш нито банка, нито акции, нито коне, нито излишни пари за палта на Винъс Пун.
— А? — Куанг побледня, съзнавайки, че жена му е само на двадесетина крачки от тях, наблюдавайки ги подозрително. — Какво палто?
Хавъргил въздъхна.
— Добре де, щом не те интересува. — Той се обърна да си върви, но Ричард го задържа за ръката.
— 5 цента е абсурдна цена. 80 цента е по-близко до това, което мога да получа на бор…