— Може би ще вдигна до 7.
— Седем ли? — банкерът започна да проклина, по-скоро, за да има време да обмисли, отколкото по друга причина. — Съгласен съм на сливане. Място в директорския съвет за десет години и заплата от…
— За пет години, при условие, че депозираш заявление за оставка без дата, че ще гласуваш, както ти наредя и заплата колкото на другите директори.
— Без предварителна оставка.
— Тогава съжалявам, няма да има сделка.
— Съгласен съм с клаузата. Колкото до заплатата. Аз…
— Не. Колкото до заплатата, съжалявам, Ричард, не искам да навлизам в безсмислен спор. Губернаторът, тай-панът и аз се разбрахме, че трябва да спасим „Хо-Пак“. Вече е решено. Ще се погрижа да запазиш престижа си. Гарантирам, че ще запазя в тайна споразумението за превземане и сме готови да го наречем сливане — впрочем, искам да го анонсирам в 5.00 часа, точно след седмия рейс. Нещо против! — Лицето на Хавъргил беше навъсено, но вътрешно се радваше. — Ако не беше анонсът на Дънрос и начинът, по който беше приет, не би помислил да направи същото. Това леке има право! Трябва да сме новатори и кой може да е по-добър от нас? Това, най-накрая, ще спре начинанието на Саутърби да ни направи равни с „Блекс“. И „Струан“ в джоба ни следващата седмица, следващата година…
— 7 цента и това е кражба — каза Куанг.
— Ще кача на 10 цента.
Куанг убеждаваше — и усукваше, почти готов да заплаче, а вътрешно бе в екстаз от неочакваното измъкване. Преди няколко минути не беше способен да плати дори храната на Бътърскот Лес за следващата седмица, да не говорим за диамантен пръстен. — Последно 30 цента!
— 11.
— Ще се самоубия — завайка се той. — Жена ми ще се самоубие, децата ми ще…
— Извинявайте, сър — каза китайският му треньор. — Състезанието се отлага с десет минути. Имате ли някакви инструкции за…
— Не виждаш ли, че съм зает, глупак! Разкарай се! — изсъска Ричард Куанг на кантонезки и се обърна към Хавъргил с последен жалък опит за уговаряне. — Съгласи се на 30 и ще спасиш един беден човек и семейст…
— 18 и това е окончателно.
— 25 и сделката е уговорена.
— Скъпо приятелче, съжалявам, но оставям последно 18. Да или не?
Ричард Куанг продължи нервно да барабани с пръсти, а в същото време хладнокръвно пресмяташе шансовете си. Беше видял искра на раздразнение в очите на опонента.
„Мръсен кучи син! Сега ли трябваше да приключиш? Междувременно до пет часа можеш да се отметнеш. Ако тай-панът разполага с това ново финансиране, може би бих имал… Не, нямам никакъв шанс. 18 цента, все пак, е три пъти началният залог. Ясно е, че си хитър негодник и твърде добър в пазаренето. Дойде ли време да приключим?“
Помисли си за Винъс Пун, как тя обиди скъпия му подарък, как нарочно потри изключително хубавите си гърди в ръката на Фор Фингър и сълзи на гняв напълниха очите му.
— О, ох — изстена жалко той, доволен от успеха на стратегията със сълзите, които изглеждаха толкова искрени. — 20, за Бога и ще ти бъда вечен роб.
— Добре — съгласи се Хавъргил, много доволен. — Ела в моята ложа в пет без петнадесет. Ще приготвя първоначалния договор за подпис — а ти оставката си без дата. В пет ще обявим сливането, а до тогава, Ричард, никому нито дума. Ако нещо се разчуе, забрави за сделката.
— Разбира се.
Хавъргил кимна и тръгна, а Ричард Куанг се върна при жена си.
— Какво става?
— Тихо! — изсъска той. — Съгласих се на сливане с „Виктория“.
— На каква цена за холдинговите?
Той сниши гласа си.
— 20 цента от, ъ, официалната — по документи.
Радост светна в очите й.
— Айейа! — каза тя и бързо сведе поглед, за да не се издаде.
— Добре се справи.
— Разбира се. И директорско място за пет години и…
— Йеее, голям престиж ще имаме!
— Да. Сега ме слушай, имаме да свършим до пет часа някои лични сделки с акциите на „Хо-Пак“. Трябва днес да купуваме на пожар, преди хиените да са надушили и да откраднат от печалбата ни. Не можем сами да го направим, защото моментално ще усетят. Кого да използваме?
Тя се замисли за момент. Отново и светнаха очите.
— Чой. Дай му 7 процента от всичко, което направи за нас.
— Ще му предложа 5 за начало, вероятно ще се съглася на 6.5 процента. Отлично! Ще използвам й Смайлър Чинг, В момента той е папуасец. Изгуби всичко. Ще разделя работата между двамата… Ще се срещнем в ложата. — Куанг важно се обърна и отиде при треньора си, ритна го по пищяла. — О, извинявай — каза за прикритие пред околните, които може да са го видели и после изсъска. — Не ме прекъсвай, когато съм зает, продажно куче! И ако посмееш да ме излъжеш, като Биг Бели Ток ще те…