— Но аз те предупредих тогава, сър — с болка в гласа отговори треньорът. — Той също знаеше за това! Не беше ли негова идеята? Не направихте ли двамата състояние?
Ок ко, ако конят ми не спечели този рейс ще кажа на чичо, да заповяда на биячите си да те размажат!
Капки дъжд поръсиха над ливадката до стадиона, където в момента разговаряха. Погледнаха небето. По трибуните и горе по балконите всички нетърпеливо чакаха. Дъждът се засили и на балкона за членове на клуба, Орланда потръпна, притеснена от вълнението.
— О Линк, отивам да заложа.
— Сигурна ли си? — попита я с усмивка, защото целия следобед я наблюдаваше как агонизира, около решението, на кой кон да заложи, първо Пайлът Фиш, след това Ноубъл Стар, след това за Уининг Били, аутсайдер, за когото я посъветваха под секрет, отново обратно на Бътърскот Лес. Прогнозите за Пайлът Фиш и Ноубъл Стар бяха еднакви 3 към 1 — в момента на обявяването, на Травкин за жокей на Ноубъл Стар, започнаха за там да текат пари, 6 към 1 за Голдън Лейди, останалите едва участваха. Тоталната разигравана сума в момента беше стигнала 4.7 милиона ХК долара. — Колко ще заложиш?
Тя затвори очи и каза бързо.
— Всичко спечелено и още… още 100! Няма да се бавя, Линк!
— Пожелавам ти късмет. Ще се видим след рейса.
— О да, извинявай, забравих от вълнение. Приятно прекарване! — усмихна му се щастлива и тръгна преди той да е успял да пита на кого ще заложи? Вече беше направил своя залог. Този рейс беше куинела, а също и втори стадий на двойна куинела. 10 000 ХК при независимо какво класиране между Пайлът Фиш и Бътърскот Лес.
Напусна балкона и се запромъква между масите към асансьора. Много хора го гледаха, някои го поздравяваха, повечето му завиждаха.
— Хай, Линк! — поздрави Билтмън.
— О, здравей! Как вървят нещата?
— Чу ли за измамата? Разбира се, ти беше там! Виж, Линк, имаш ли малко време?
— Разбира се. — Бартлет го последва по коридора, забелязващ любопитните погледи, които ги следваха.
— Слушай, хубаво е да внимаваш, когато имаш работа с тези безлични копелета. Ние бяхме дяволски сигурни, че сделката е наша, преди да стане днес гафът с „Дженеръл сторис“.
— Ново предложение ли ще правиш? — попита Бартлет.
— Зависи от главния офис, колкото до мен, бих подложил динена кора на този дяволски остров, без да се замислям.
Бартлет замълча, знаеше, че са наблюдавани.
— Слушай, Линк! — Билтмън се наведе към него и заговори още по-тихо с разкривена усмивка. — Имаш ли нещо с това момиче?
— За какво говориш?
— Евроазиатката, лекото момиче, с което говореше?
Бартлет почувства, как кръвта нахлу в главата му, но Билтмън продължи:
— Имаш ли нещо против и аз да я опитам? — той му намигна. — Да си направя среща?
— Това е… това е свободна страна — отговори Бартлет, ненавиждайки го.
— Благодаря. Има страхотно дупе. Колко взима?
Бартлет ахна, абсолютно неподготвен.
— Тя не е проститутка, по дяволите!
— Ти не знаеше ли? Хей, всички в града го знаят. Но Дики каза, че не я бива в леглото. Наистина ли е така? О, ти още не си пробвал? По дяволите, Линк, единственото, което трябва да направиш, е да й покажеш малко от зелените банкноти и…
— Слушай, кучи сине — изсъска Бартлет, заслепен от ярост, — тя не е проститутка и ако й досаждаш или само се приближиш до нея, ще те размажа. Ясно ли ти е?
— Хей, я по-спокойно. Аз не знаех, че ти…
— Сега ме разбра?
— Разбира се, няма защо да… — Билтмън заотстъпва. — По-леко. Аз попитах, така ли беше? Дики… — Той спря, изплашен от Бартлет, който се приближи. — За Бога аз не съм виновен, по-полека, а?
— Затваряй си устата и да не си се приближил до нея или!
— Разбрано, о кей? — Билтмън отстъпи още една крачка… след това се обърна и бързо изчезна.
Бартлет се поколеба, след това отиде в тоалетната и се напръска със студена вода, за да се поуспокои. Излезе от тоалетната, качи се на асансьора и отиде в ложата на Дънрос. Беше време за чая. Имаше малки сандвичи, торти, сирена и големи чайници индийски чай с мляко и захар.
Доналд Макбрайд, който минаваше на път за своята ложа, спря за момент.
— Ах, мистър Бартлет, радвам се, че ти и Кейси ще имате бизнес тук. Жалко за Билтмън, но в бизнеса всичко е оправдано. Твоята Кейси е толкова очарователна личност, трябва да бързам.
Той забързано отмина. Бартлет застана на входа.
— Хей, Линк — извика Кейси от балкона. — Искаш ли чай?
Когато се срещнаха на половината път лицето й помръкна.
— Какво е станало?
— Нищо, нищо, Кейси. — Бартлет насила се усмихна. — Застанаха ли на старта?