— Още не, но всеки момент ще са там. Сигурен ли си, че нищо ти няма?
— Разбира се. На кого заложи?
— Ноубъл Стар, на кого друг? Питър заложи на аутсайдера на доктор Гулей — Уининг Били. Не изглеждаш добре, Линк. Не е стомахът, нали?
Той кимна с глава, почувствал се по-добре от загрижеността й.
— Не, добре съм. Ти о’кей ли си?
— Разбира се. Много приятно прекарах. Питър е в страхотна форма, а доктор Тулей е голям приказливец. — Кейси се поколеба. — Радвам се, че не е стомахът ти. Доктор Тулей каза, че трябва да внимаваме, тези ужасни абърдийнски микроби. Разбира се, не можем да сме сигурни, докато не минат двадесет дни.
— Господи — измърмори Бартлет, опитвайки се да откъсне мислите си от това, което Билтмън му каза. — Почти бях забравил за Абърдийн и пожара и цялата бъркотия. Пожарът ми е, като преди милион години.
— За мен също. Колко бързо минава времето?
Гавалан стоеше наблизо.
— Това е Хонконг.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако живееш тук, никога времето не стига, с каквото и да се занимаваш. Винаги има много неща за свършване. Хора пристигат, заминават, приятели, колеги в бизнеса. Винаги има криза — наводнения, пожар, кал, бумове, скандали, възможности за бизнес, погребения, банкети, коктейли или някакво бедствие. — Гавалан се отърси от възбудата. — Това е малко място и скоро започваш да познаваш всички хора от твоя кръг. Освен това нали сме на кръстопът и дори да не си от „Струан“, винаги си в движение, планираш, правиш пари, рискуваш пари, за да спечелиш повече или заминаваш за Тайван, Банкок, Сингапур, Сидни, Токио, Лондон или където и да е. Това е магията на Азия. Виж какво стана, откакто сте тук: горкият Джон Чен беше отвлечен и убит, на самолета ви откриха оръжие, след това пожарът, бъркотията на борсата, Горнт преследва нас, ние него. И сега банките може да са затворени в понеделник или ако Йан е прав, понеделник ще е ден на „бум на акциите“. И ние сме заедно в бизнеса… — Той се усмихна уморено. — Какво мислиш за нашето предложение?
Кейси задържа коментара си и погледна Бартлет.
— Велико — Бартлет мислеше за Орланда. — Мислиш ли, че Йан може да обърне нещата?
— Ако изобщо някой може, това е той. — Гавалан тежко въздъхна. — Да се надяваме, това е единственото, което можем да правим. Заложихте ли вече?
Бартлет се усмихна и Кейси се почувства по-добре.
— На кого си заложил, Ендрю?
— Ноубъл Стар и Уининг Били за куинелата. Довиждане засега.
— Странно виждане за Хонконг. Има право. Щатите изглеждат на милион километри.
— Да, всъщност не са.
— Искаш ли да останеш тук, Кейси?
Тя го погледна, учудена.
— От теб зависи, Линк.
Той бавно кимна.
— Мисля да си взема един чай.
— Хей, аз ще ти го донеса — видя на вратата Муртаг и сърцето й подскочи. — Ти не познаваш нашия банкер, Линк. Ще го доведа да се запознаете.
— Хай, Дейв.
— Хай, Кейси, виждала ли си, тай-пана?
— Зает е до края на този тур. Да или не? — прошепна нетърпеливо тя, застанала с гръб към Бартлет.
— Отговорът е, може би. — Муртаг нервно избърса челото си и свали мокрия дъждобран. Очите му бяха зачервени. — Не можах да взема цял час такси! Господи!
— Може би, какво?
— Може би, може би. Изложих им плана и те ми казаха да си отнеса задника у дома, защото съм се побъркал. После, като се поуспокоиха, обещаха да ме потърсят. Тези твърди глави позвъниха в 4.00 и ме накараха да повторя всичко отначало, тогава самият С. Ж. се обади. — Муртаг красноречиво повдигна нагоре очи. — С. Ж. каза, че главата ми е пълна с лайна, че съм се побъркал и ми затвори.
— Но ти каза „може би“. Какво се случи после?
— Отново се обадих и говорих пет часа от последните десет, опитвайки се да обясня блестящата перспектива, след като безразсъдният ти план ми взе акъла. — Муртаг неочаквано се ухили. — Хей, ще ти кажа нещо, Кейси. Сега С. Ж. повече от сигурно знае, кой е Дейв Муртаг III!
Тя се засмя.
— Не споменавай никому нищо тук. На никого, освен на тай-пана, о’кей?
Той я погледна с болка.
— Мислиш ли, че ще тръгна да разказвам наляво и надясно, че са ми накълцали задника за хамбургери?
Избухнаха възгласи и някой от балкона извика:
— Приближават старта!
— Бързо — Кейси го подкани, — отивай да заложиш на куинелата. 1 и 7. Бързо, докато още има време.
— Кои са те?
— Няма значение. Нямаш време. — Бутна го леко и той бързо тръгна. Тя се съвзе, взе чаша и се отправи към Бартлет и другите.
— Вземи си чая, Линк.
— Благодаря. Къде му каза да заложи?
— Едно и седем.
— Аз заложих на едно и осем.
Вниманието им бе отвлечено от нов рев на тълпата. Конете минаха в галоп и закръжаха покрай вратата. Видяха Пайлът Фиш да препуска, жокеят му изправен, коленете стегнати, здраво хванал юздите, насочващ го към неговата стартова позиция. Жребецът не беше още готов, разтърси грива и се разцвили. В отговор Голдън Лейди и Ноубъл Стар потръпнаха, разшириха ноздри и изцвилиха. Пайлът Фиш започна да тропа, изправи се на задните си крака и размаха копита във въздуха. Всички затаиха дъх. Жокеят Блуи Уайт изруга тихо и се вкопчи в гривата му.