Коне и ездачи преминаха шумно завоя, обливайки с кал изоставащите. Като излязоха на правата, все още в пакет, блъскайки се за позиция, конете удължиха крачка. Уининг Били ускори ход и се изравни с Бътърскот Лес, само на половин дължина зад Пайлът Фиш, който продължаваше да води, а останалите се бяха събрали на куп в очакване на своя шанс. Пришпорена от ездача си, Бътърскот Лес подскочи и изпревари Пайлът Фиш, изостана и после пак го задмина, а той не се отделяше от перилата.
Травкин яздеше в основната група от външната страна на пистата, но после пришпори кобилата и тя ускори ход, приближавайки се до водачите, като подбра и останалите и едва не се блъсна в Локинвър. Дъждът се усили, от което очите на жокея смъдяха, а стегнатите му колене и крака вече го наболяваха. Конете навлязоха в завоя на по-малко от една дължина разстояние помежду им. Завивайки по кривата, те се струпаха в пакет, за да се възползват от ъгъла, и тогава изневиделица се появи камшик и шибна Травкин по китките. От изненада и болка той отпусна за миг юздите и едва не загуби равновесие. За частица от секундата се овладя. Не разбра откъде дойде ударът, а и не го интересуваше — вече бяха доста навътре, в завоя и ездата бе трудна. Изведнъж сивият аутсайдер Кингплей, който бягаше до перилата точно зад Пайлът Фиш, се подхлъзна и залитна, земята се завъртя пред очите на жокея му и двамата се стовариха върху перилата, като повлякоха и други два коня след себе си. Хиподрумът скочи на крака.
— За Бога, кой падна…
— Да не е… Ноубъл Стар…
— Не, не е… Уининг Били…
— Не, той е трети… — Хайде, за Бога…
Сред врявата в съдийската стая се разнесе гласът на Дънрос, който не отлепваше очи от бинокъла:
— Кингплей падна… Кингплей, Стрийт Вендър и Голдън Лейди… Голдън Лейди се изправи, но, за Бога, жокеят е ранен… Кингплей не може да стане… ранен е…
— Кой води, кой води?
— Бътърскот Лес с един нос, после е Пайлът Фиш откъм перилата, Уининг Били и Ноубъл Стар бягат един до друг. Навлизат в последния завой, Лес води с една глава, останалите я следват по петите…
Дънрос гледаше препускащите коне с примряло сърце и нарастващо вълнение.
— Давай, Алексей…
Викът му се сля с останалите, Кейси също не бе по-малко възбудена, само Бартлет гледаше безучастно.
В ложата на „Блекс“ Горнт също като тай-пана не отлепваше очи от бинокъла и едва сдържаше вълнението си.
— Давай — прошепна той, като видя как Блуи Уайн пришпорва Пайлът Фиш на завоя, Ноубъл Стар се бе пласирала добре от външната страна, а Уининг Били препускаше редом с Лес, която май водеше с една глава, но поради ъгъла на завоя беше трудно да се прецени.
Травкин усети ново шибване по ръцете си, но не му обърна внимание, набирайки малко преднина на завоя, останалите пет коня го следваха на сантиметри, досами перилата препускаше Бътърскот Лес.
Блуи Уайт разбра, че е дошло време за финалния спринт. Десет ярда, пет, четири, три, два, сега! На излизане от завоя той шибна Пайлът Фиш. Жребецът се стрелна напред, на сантиметри от перилата, и излезе на правата, секунда по-късно бе пришпорена и Бътърскот Лес, защото жокеите знаеха: сега или никога.
Приведен до врата на Ноубъл Стар, Травкин се наклони към ухото й и извика по казашки, кобилата откликна на този първобитен зов и удължи крачката си, ноздрите й бяха широко отворени, по устата й имаше пяна. Петте коня вече препускаха запъхтени по правата, Ноубъл Стар от външната страна, Уининг Били на сантиметри пред Лес, гърбовете на всички окъпани в пот, Лес и Пайлът Фиш се редуваха във воденето, после и петнистият скопец Локинвър направи заявка за победа, като изпревари Пайлът Фиш и зае позиция до перилата, всички камшици бяха размахани и шпорите забити, съществуваше само стълбът на финиша отпред.
Оставаха сто ярда.
Трибуните, балконите и ложите ревяха като един. Дори губернаторът удряше по перилата на балкона:
— Давай, Бътърскот Лес!
Долу, до стълба на финиша Найн Карат Чу едва не бе премазан в перилата под натиска на устремената напред тълпа.
Деветдесет ярда, осемдесет… пръски кал, изпънати като струни коне, завладени от възбудата и оглушителния рев.
— Лес се откъсва…
— Не, виж, Пайлът Фиш…
— Божичко, Локинвър…
— Уининг Били…
— Давай, давай, давай…
Травкин забеляза приближаващия се стълб на финиша. Проблесна нова светкавица. С крайчеца на окото си зърна Локинвър на една глава пред себе си, после Лес, сега пък Уининг Били, Пайлът Фиш се устреми напред и пое водачеството, пак Уининг Били, Локинвър по петите му.