— Да. Мога ли да ви се обадя по-късно тази вечер — да ви уведомя за развоя на събитията?
— Да, на същия телефон. Моля, обадете ми се в 9 ч. — гласът на Тип Ток стана още по-сух. — Доколкото разбирам, има голяма вероятност молбата ви за кредитиране да бъде удовлетворена. Естествено, за да ви се предостави незабавен заем от половин милиард хонконгски долара, ще се изискват и съответните документи, но подочувам, че в случая печатът на „Виктория“, вашият и този на губернатора ще бъдат достатъчна гаранция, за да получите тези пари до 30 дни. Тази… незначителна сума ще бъде готова в кратки срокове, веднага след като започнат необходимите процедури. Дотогава въпросът е поверителен, строго поверителен.
— Разбира се.
— Благодаря ви, че се обадихте.
Дънрос затвори телефона и потри ръце. В ума му се бе запечатало „в кратки срокове“. Той съзнаваше — а знаеше, че това е пределно ясно и на Тип Ток — че двете „процедури“ безусловно, макар и не задължително, са взаимосвързани помежду си.
„Боже, колко обичам Азия.“
Коридорите бяха пълни, хората вече се разотиваха и се тълпяха по асансьорите. Дънрос надникна в ложата си и срещна погледа на Гавалан.
— Ендрю, слез долу до трибуните на клубните членове и намери Роджър Крос — той е там с един мъж на име Съндърс. Покани ги да дойдат за малко в ложата ми! Побързай!
Гавалан излезе. Дънрос забърза по коридора покрай гишетата за залагане.
— Тай-пан! — извика Кейси. — Съжалявам за Ноубъл Стар! Ти…
— След минута се връщам, Кейси. Извинявай, бързам — извика пътьом Дънрос. Пред печелившото гише зърна Горнт, но и това не помрачи настроението му. Първо по-важните неща.
— Как искаш десетте хиляди? От нашия облог?
— По-добре в брой — отвърна Горнт.
— Ще ти ги пратя по-късно.
— Може и в понеделник.
— По-късно довечера. В понеделник ще съм зает — Дънрос кимна учтиво и отмина.
В препълнената ложа на „Виктория“ беше шумно като навсякъде. Напитки, смях, вълнения и няколко ругатни по адрес на Пайлът Фиш, но вече се правеха облози за следващата събота. При влизането си Дънрос беше посрещнат от аплодисменти, съболезнования и нов залп от въпроси. Той се справи с лекота с всички, включително и с този на Мартин Хейпли, който беше притиснат до вратата заедно с Ейдриън.
— О, татко, ама че глупав късмет извади Ноубъл Стар. Пропилях всичко, дори и месечната си издръжка.
Дънрос се засмя:
— Младите дами не бива да залагат! Здравей, Хейпли!
— Мога ли да ви попитам за…
— По-късно. Ейдриън, не забравяй за коктейла. Ти си домакиня.
— О, да, там сме. Татко, можеш ли да ме авансираш за следващия мес…
— Разбира се — съгласи се той за нейно учудване, прегърна я и започна да си пробива път към Хавъргил, до когото стоеше Ричард Куанг.
— Привет, Йан — поздрави го Хавъргил. — Лош късмет, но Пайлът Фиш бе явно по-добър.
— Да, да, наистина. Здравей, Ричард — Дънрос му подаде снимка от фотофиниша. — Лош късмет и за двама ни.
И другите се струпаха да видят.
— Ама че работа, на косъм…
— Помислих, че Ноубъл Стар…
Дънрос се възползва от общата залисия и се наведе към Хавъргил:
— Подписано ли е всичко?
— Да, 20 цента на долар. Той се съгласи и подписа предварителните документи. Официалните — до края на седмицата. Негодникът се опита да се измъкне, но вече всичко е наред.
— Чудесно. Прекрасна сделка.
Хавъргил кимна:
— Да, знам.
Ричард Куанг се обърна:
— А, тай-пан! — снижи глас и прошепна — Пол каза ли ви за обединението?
— Разбира се. Мога ли да ви поздравя?
— Поздравления? — повтори Саутърби, като се приближи към тях. — Много тъп късмет, ако питате мен! Бях заложил цяла пачка на Бътърскот Лес.
Оживлението в стаята нарасна с влизането на губернатора.
— А, Пол, Йан. Отвратителен късмет, но отлично решение! И за двамата — лицето му придоби суров, но привлекателен вид. — Другата седмица надпреварата ще бъде много оспорвана.
— Да, сър.
— Пол, ти искаше да направиш официално съобщение?
— Да, сър — Хавъргил повиши глас. — Тишина, моля… Никой не му обърна внимание, докато Дънрос не почука с лъжичка по чайника. Постепенно всички утихнаха.
— Ваше Превъзходителство, дами и господа, имам честта да ви съобщя от името на управителния съвет на „Виктория бенк ъф Хонконг енд Чайна“, че е постигнато споразумение за обединяването й с голямата „Хо-Пак бенк ъф Хонконг“… — Мартин Хейпли изпусна чашата си — … и че „Виктория“ ще гарантира 100-процентно депозитите на всички вложители на „Хо-Пак“ и… — останалото бе удавено в гръмки аплодисменти. Гостите в другите ложи протегнаха шии от балконите да видят какво става. Новината беше съобщена и на новодошлите от коридорите, които я посрещнаха с нови аплодисменти.