Хавъргил бе обсипан с въпроси и вдигна ръка, очарован от ефекта. В настъпилата тишина сър Джефри бързо произнесе:
— От името на правителството на Нейно Величество съм длъжен да заявя, че това е една чудесна новина, Пол, чудесна както за Хонконг, така и за банката, а също и за тебе, Ричард, и за „Хо-Пак“!
— Да, сър Джефри — отвърна Ричард Куанг весело, сигурен, че току-що бе направил огромна крачка към рицарското си звание. — Реших — съвместно с Управителния съвет, разбира се, — че за „Виктория“ би било от полза да се утвърди стабилно в китайската общност и…
Хавъргил припряно го прекъсна:
— Ричард, може би е по-добре да довърша официалното съобщение, а подробностите да оставим за пресконференцията — погледна към Мартин Хейпли. — Свикали сме официална пресконференция в понеделник на обяд, но подробностите по обединяването вече са уточнени. Нали така, Ричард?
Ричард Куанг се опита да даде своя версия, но бързо се отказа, виждайки израженията на Дънрос и Хавъргил.
— Да, да — но не се въздържа и добави: — радвам се, че ще бъдем партньори с „Виктория“.
Хейпли побърза да се обади:
— Извинете, мистър Хавъргил, може ли един въпрос?
— Разбира се — отвърна любезно Хавъргил, макар че знаеше много добре какво ще го попитат. Това копеле Хейпли трябва да изчезне по някакъв начин.
— Мистър Хавъргил, мога ли да ви попитам как предлагате да се разплатите с клиентите на „Хо-Пак“, с вашите, с тези на „Блекс“ и на всички останали банки, които си искат влоговете обратно, а в касите ви няма достатъчно пари?
— Слухове, слухове, мистър Хейпли — отвърна небрежно Хавъргил и добави със смях: — нали знаете: рояк комари могат да вдигнат шум като от гръмотевица. Икономиката на Хонконг никога не е била по-стабилна. А що се отнася до тъй наречените липса на доверие към „Хо-Пак“, с това вече е приключено. „Виктория“ гарантира, че ще обезпечи вложителите на „Хо-Пак“, ще завладее контролния пакет на Универсалните магазини „Струан“, а също така ще просъществува още 120 години.
— Но, мистър Хавъргил, бихте ли от…
— Не се тревожете, мистър Хейпли. Нека оставим подробностите за нашето… нашето доброжелателно покровителство над „Хо-Пак“ за пресконференцията ни в понеделник.
Хавъргил побърза да се обърне към губернатора:
— С ваше разрешение, сър, ще ида да разглася новината.
Разнесоха се нови аплодисменти, когато започна да си пробива път през навалицата към вратата.
Някой запя: „Защото той е чудесен…“ Всички подеха. Шумът стана оглушителен. Дънрос се обърна към Ричард Куанг на кантонезки, цитирайки една стара пословица:
— Щом прекалиш, спри. Айейа!
— О, да. Да, тай-пан. Да, наистина.
Банкерът се усмихна неловко, доловил заплахата, но си припомни, че това е голям късмет за него и че сега, когато е станал директор в Управителния съвет на „Виктория“, Винъс Пун сигурно ще му се кланя до земята. Усмихна се широко:
— Прав сте, тай-пан. „Зад червените врати има премного месо и вино.“ Моят опит ще бъде от голяма полза за банката ни, айейа! — и важно се отдалечи.
— Божичко, какъв ден — промърмори Джонджон.
— Невероятен — отвърна Макбрайд. — Джонджон, старче, ти трябва да се гордееш с Пол.
— Разбира се — Джонджон гледаше как Хавъргил се промъква към изхода.
— Добре ли се чувстваш?
— Да, само дето работих до късно.
Джонджон бе стоял до късно снощи, търсейки най-безопасния начин за осъществяване на операцията, безопасен както за банката, така и за вложителите на „Хо-Пак“. Той бе архитектът на сделката и сутринта бе прекарал още няколко изкупителни часа в опит да убеди Хавъргил, че сега е времето за нововъведения.
— Ние можем да го направим, Пол, и да възродим дов…
— Това е много опасен прецедент! Не мисля, че идеята ти е толкова добра, колкото си представяш!
Хавъргил бе размислил едва след като бе видял колко бързо и силно бе нараснало доверието към тях след драматичното съобщение на Дънрос.
„Няма значение — помисли си уморено Джонджон — всички спечелихме. Банката, Хонконг, «Хо-Пак». Ние със сигурност ще се погрижим по-добре за техните инвеститори, акционери и гаранти от Ричард! Когато аз стана тай-пан ще използвам «Хо-Пак» като пример за осъществяване на спешни спасителни операции. С нашия нов начин на управление «Хо-Пак» ще се превърне в чудесна придобивка. Като всяко едно от десетките ни други начинания. Дори като «Струан»!“
Умората на Джонджон изчезна. Той се усмихна широко.