— Защо не?
— Според мен ти или трябва да избереш „Пар-Кон“ с властта и парите, но без Бартлет, освен като приятел, или да станеш мисис Линк Бартлет, да го обичаш и да се държиш като този тип жени, какъвто без съмнение би била Орланда. И в двата случая трябва да се отдадеш изцяло — двамата С Линк сте прекалено силни и вероятно прекалено много пъти сте се подлагали на изпитания, за да бъдете излъгани. Той веднъж се е развел, значи е нащрек. Ти си надхвърлила възрастта на Жулиетиното заслепение, значи и ти си предпазлива.
— Ти и психолог ли си?
Марлоу се засмя:
— Не, нито пък съм изповедник, макар че обичам да опознавам хората и да ги изслушвам, но не и да ги поучавам — никога не давам съвети — това е най-неблагодарната работа на света…
— Значи няма място за компромиси?
— Не мисля, но все пак аз не съм ти. Ти си имаш своята съдба. Независимо от Орланда — ако не е тя, ще бъде някоя друга, по-добра или по-лоша, но едва ли по-хубава, защото, независимо дали печели или губи, или е наравно, Орланда притежава онова качество, което е необходимо да накара един мъж да се почувства доволен и щастлив, и истински мъж. Извинявай, не исках да бъда шовинист, но след като ме попита, бих те посъветвал по-бързо да се решиш.
Гавалан влезе бързо в ложата на Шити Т’Чънг и се приближи до тай-пана.
— Добър ден — поздрави той учтиво възрастната двойка. — Съжалявам, тай-пан, но Крос и другият човек, когото търсеше, вече си бяха отишли.
— По дяволите! — Дънрос се замисли за секунда, после се извини и излезе с Гавалан. — Ще дойдеш ли на коктейла?
— Да, ако смяташ, че трябва — макар че не ставам много за компания.
— Дай да влезем тук за секунда.
Дънрос го въведе в личния си кабинет. Чаят беше сервиран заедно с бутилка „Дом Периньон“ в кофичка с лед.
— Празненство?
— Да. По три повода: контролът на Универсалните магазини, спасяването на „Хо-Пак“ и изгряването на новата ера.
— О?
— Да. — Дънрос започна да отваря бутилката. — Например ти: искам в понеделник вечерта да заминеш с децата за Лондон. — Гавалан се ококори, но нищо не каза. — Искам да провериш за Кейти, да се срещнеш с лекаря й, а после да я отведеш с децата в Ейвиърд. Искам да останеш там за шест месеца, а може и за година-две. Но най-малкото за шест месеца — вземи цялото източно крило — Гавалан ахна. — Ще възглавиш един нов отдел, за който никой няма да знае, нито Аластър, нито баща ми, нито който и да е член от семейството, включително и Дейвид. Ще знам само аз.
— Какъв отдел? — вълнението и задоволството на Гавалан си проличаха.
— Има един човек, с когото искам да се сближиш довечера, Ендрю. Джейми Кърк. Жена му е малко отегчителна, но ще ги поканиш в Ейвиърд. Искам да започнеш постепенно да заемаш позиции в Шотландия, особено в Абърдийн. Искам да купуваш имоти, но незабележимо: фабрики, кейове, потенциални летища, хеликоптерни площадки близо до доковете. Има ли там докове?
— За Бога, тай-пан, не знам. Никога не съм бил там.
— Нито пък аз.
— А?
Изражението на Гавалан разсмя Дънрос.
— Не се притеснявай. Първоначалният ти бюджет ще бъде един милион лири стерлинги.
— Божичко, откъде ще дойдат тия ед…
— Няма значение — Дънрос завъртя тапата и я задържа, за да предотврати изхвърчането й. После наля. — Имаш един милион лири стерлинги през първите 6 месеца. Още 5 милиона през следващите две години.
Гавалан го гледаше с отворена уста.
— С течение на времето искам „Ноубъл хаус“ тихомълком да се превърне в най-могъщата компания в Абърдийн, с най-хубавата земя и най-голямо влияние върху градския съвет. Искам ти да имаш най-голямото имение в Абърдийн — на запад чак до Инвърнес и на юг до Дънди. До две години. Ясно ли е?
— Да, но… — Гавалан млъкна безпомощно. Цял живот бе искал да напусне Азия. Кейти и децата също искаха, но за това и дума не можеше да става и те дори не си го бяха помисляли. Сега Дънрос му даваше възможност да осъществи мечтата си и той още не можеше да я осъзнае.
— Но защо?
— Поговори с Кърк, ухажвай жена му, но помни, момчето ми, дръж си устата затворена. — Дънрос му подаде чаша вино и взе една и за себе си. — Наздраве за Шотландия, за новата ера и нашето ново владение.