„Наздраве и за Северното море! Всички богове са ми свидетели: «Ноубъл хаус» прилага в действие план №1.“
64
По трибуните вече нямаше никого, освен чистачките. Повечето от ложите бяха тъмни. От небето се лееше проливен дъжд, образуващ плътна водна завеса. Скоро щеше да се здрачи. Движението около хиподрума беше напълно объркано. Хилядите зрители се разотиваха бавно към къщите си, мокри, но весели. Другата събота пак ще има конни надбягвания и още една пета серия и, ох-ох-ох, нови залагания и този път сигурно тай-панът ще язди Ноубъл Стар, а може и Блек Биърд да язди Пайлът Фиш и тези двама дяволски quai loh ще се убият за наше удоволствие.
На излизане от входа на клубните членове един Ролс изпръска няколко минувача и те го обсипаха с куп ругатни, но без да го вземат много присърце. Някой ден и аз ще карам такава, си мислеше всеки. Само мъничко да ми провърви. Малко джос другата събота и ще имам достатъчно пари да си купя парче земя или апартамент, който ще дам под наем или ще разменя срещу друг в някой от високите блокове, а него ще го ипотекирам срещу един акър от Сентръл. Иий, как готино ще си карам Ролса и той ще има същия щастлив номер като този! Видя ли кой беше? Таксимен Ток, дето преди 7 години караше bo-pi нелегално такси и един ден намери на задната седалка 10 000 ХК долара, и ги кри 5 години, докато не изтече срокът на давност, а после направи такъв удар с тях на борсата по време на най-големия бум преди 3 години и с печалбата накупи апартаменти. Ийх, бумът! Помниш ли какво пишеше Старият сляп Тунг в колонката си за предстоящия бум! Ами фалитът после, след който всички започнаха да си теглят като луди парите от банките?
Айейа, но това вече свърши! Не си ли чул страхотната новина? Голямата банка била купила „Хо-Пак“ и щяла да поеме всички дългове на банкера Куанг. Чу ли, че „Ноубъл хаус“ щяла да купи Универсалните магазини? Две толкова хубави новини в деня на надбягванията. Такова нещо досега не се е случвало! Странно! Много странно! Не мислиш ли… Майната им на всички богове! Това е гаден номер на ония отвратителни чуждестранни дяволи, които искат да манипулират пазара и да ни лишат от законната ни печалба. Ох-ох-ох, съгласен съм! Сигурно е заговор! Прекалено много съвпадения! Ох, тия лукави отвратителни варвари! Благодаря на боговете, че го разбрах навреме, за да съм готов! А какво трябва да направя…
На път за вкъщи всички бяха много развълнувани. Повечето се връщаха по-бедни, отколкото бяха отишли на хиподрума, но някои бяха спечелили добри пари там. Спектакълс Уу, старшината от полицейския участък в Източен Абърдийн. Крос му бе разрешил да отиде на хиподрума, но да се върне до 18.15 ч., за поредния разпит, на който Спектакълс Уу ще превежда от нинг-ток. Младежът потрепери и Тайната му Торбичка изстина, като си спомни колко бързо великият Брайън Куок бе издрънкал най-съкровените си тайни.
„Айейа, — помисли си той, изпълнен със суеверен страх. — Тия розови варвари са същински дяволи, те така могат да ни омагьосат нас, цивилизованите хора, че да ни вземат ума. Но ако започна работа при тях, ще мога да се предпазя и да науча някои техни тайни, а като науча много от тайните на чуждестранните дяволи, ще стана родоначалник!“
Младежът засия. Неговият джос се бе променил изцяло, откак залови оная стара ама. Днес боговете бяха много благосклонни към него. Той бе заложил веднъж двойно и на още три отделни коня, като всеки път бе реинвестирал печалбата си, и сега беше по-богат с 5 753 ХК долара. Вече имаше готов план за парите. Ще даде на петия чичо заем срещу 51 лихва да купи машина на старо и да започне производство на пластмасови цветя, 1000 долара ще задели за построяването на две къщи в новия квартал, които после ще даде под наем, а последните 1000 долара ще заложи на надбягванията другата седмица.
Зад него изсвири оглушително клаксон. Спектакълс Уу подскочи. Позна един от мъжете в мерцедеса — Роузмънт, варварина от ЦРУ, който разполагаше с неограничени фондове за харчене. „Толкова са наивни тия американци — помисли си Уу. — Миналата година, когато при всеобщото емигриране роднините му масово пресичаха границата, той изпращаше всички в консулството по списък, всеки месец с различно име и различна история, за да се включат в непрекъснато нарастващия отряд от оризови християни или по-точно, оризови комунисти. От американското консулство лесно можеше да се получи безплатно ядене и милостиня. Трябваше само да се преструваш на уплашен и да кажеш неспокойно, че току-що си преминал границата, че си твърд противник на Председателя Мао и че в твоето село комунистите са извършили такива и такива ужасии. Американците с удоволствие посрещаха всякакви новини, истински или въображаеми, за движението на войските на КНР. О, колко бързо си записваха и питаха за още. Всякаква информация, дори и най-глупавата, до която би могъл да се добереш, ако умееш да четеш вестници, бе ценна за тях — стига да им я прошепнеш с облещени очи.“