Преди три месеца на Спектакълс Уу му хрумна чудесна идея. Заедно с четирима свои роднини, единият от които беше работил като журналист в комунистически вестник в Кантон, предложи на Роузмънт — но чрез доверени посредници, за да не ги открият — да му предоставят ежемесечен таен доклад под кодовото название „Борец за свобода“ за условията оттатък Бамбуковата завеса, в и около Кантон. За да докаже шпионските си способности, Уу предложи да предостави първите два доклада безплатно — за да хванеш голям тигър, трябва да пожертваш откраднатото агне. Ако ЦРУ ги одобреше, щеше да му плати по 1000 ХК долара за всеки от следващите три и ако и те се окажеха ценни, щяха да сключат едногодишен договор за нова поредица от доклади.
Първите два бяха оценени толкова високо, че веднага бе сключен договор за пет по 2000 ХК долара всеки. Другата седмица ще получат първия хонорар. О, как се бяха поздравявали помежду си. Съдържанието на докладите подбираха от 30 китайски вестника, които кантонезкият влак докарваше ежедневно наред с прасетата, птиците и всякакви хранителни продукти и които спокойно можеха да се купят от павилионите във Ванчай. Те трябваше само щателно да прочетат статиите и да отстранят комунистическата пропаганда, а след това да ги препишат — в тях се говореше за посеви, строителство, икономика, партийни решения, раждания, смърт, присъди, изнудвания и други местни новини: всичко, което им се стореше интересно. Роднините му съставяха докладите, а Спектакълс Уу ги превеждаше.
Младежът изпита огромно задоволство. „Борецът за свобода“ имаше голямо бъдеще. И не им струваше почти нищо. „Понякога трябва да допускаме и грешки — ги предупреди Спектакълс, — а от време на време и да пропускаме по някой месец — съжаляваме, но нашият агент в Кантон бе разстрелян за издаване на държавна тайна… О, да. А като започна работа в разузнаването и стана опитен шпионин, ще знам как по-сбито да излагам информацията за ЦРУ. А и да разширим дейността си с доклади от Пекин или Шанхай. Можем без проблеми и с много малко разходи да си доставяме стари пекински и шанхайски вестници. Да благодарим на боговете за американското любопитство!“
Едно такси изсвири с клаксон и разпръсна локвите покрай него. Младежът се спря за момент, докато го подминела после започна да си пробива път покрай високата ограда на хиподрума, без да обръща внимание на ругатните, клаксоните и шума. Погледна часовника си. Имаше много време. Управлението не беше далеч.
Дъждът се усили, но Спектакълс Уу не го усещаше, сгрят от печалбата в джоба си, която сякаш му даваше криле. Изправи рамене.
„Бъди силен, бъди мъдър — заповяда си той. — Тази вечер трябва да внимавам. Може да ме попитат за мнението ми. Знам, че главният инспектор комунистът Брайън Куок послъгва тук-таме и преувеличава. А що се отнася до ядрената физика, какво толкова важно има в нея? Средното царство, разбира се, развива своя ядрена физика. Всеки глупак знае какво се върши от години в Шинкиян, недалеч от езерото Бос-тен-ху. Скоро и ние ще имаме ракети и спътници. Разбира се! Нима не сме цивилизовани? Нима не сме изобретили ние барута и ракетите, но преди милион години сме ги изоставили като варварски оръжия?“
По целия хиподрум от другата страна на оградата работеха чистачки, които събираха останалия от тълпата прогизнал боклук и старателно го преравяха за някоя изгубена монета, пръстен, химикалка или бутилка, за които можеше да се вземе по петаче. До едно от боклукчийските кошчета се бе свил на завет от дъжда някакъв човек.
— Хайде, старче, не можеш да останеш тук — разтърси го леко една от чистачките. — Време е да си вървиш вкъщи.
Очите на стареца трепнаха, той понечи да се изправи, но се спря, въздъхна тежко и се свлече като парцалена кукла на земята.
— Айейа — промърмори еднозъбата Янг. За 70 години се бе нагледала на смърт и веднага разпозна отпечатъка й.
— Хей, по-малка сестро — извика тя учтиво на приятелката си, с която работеха заедно. — Ела тук! Този старец е мъртъв.
Приятелката й беше 64-годишна, прегърбена и сбръчкана, но яка шанхайка като нея.
— Прилича на просяк.
— Да. По-добре да кажем на бригадира.