Еднозъбата Янг клекна и внимателно пребърка опърпаните му джобове. Вътре имаше само някакви си 3 ХК долара на дребно и нищо друго.
— Не е много — каза тя. — Няма значение.
Раздели монетите по равно. От години деляха всичко, което намереха.
— Какво е това в лявата му ръка? — попита другата жена.
Еднозъбата се наведе и разтвори стиснатите му пръсти:
— Само няколко талона — тя ги погледна, после ги доближи до очите си и бързо ги прелисти.
— За двойния залог са… — започна тя и изведнъж се закиска. — Ех, горкият човек, първият път е познал, но втория е сбъркал… посочил е Бътърскот Лес.
Двете жени се засмяха истерично на шегата на боговете.
— Сигурно това е довършило тая стара развалина — мен със сигурност би ме довършило! Айейа, по-голяма сестро, да си толкова близо до успеха и така далеч!
— Джос — еднозъбата Янг се закиска отново и метна талоните в кошчето. — Боговете са си богове, а хората — хора. Мога да си представя как е умрял старецът. И аз щях да умра на негово място!
Двете възрастни жени пак се засмяха, но от лошия джос ги болеше и по-старата се потърка по гърдите да облекчи болката.
— Айейа, трябва да си взема лекарството. Иди да кажеш на бригадира за стареца. Иий, по-малка сестро, колко съм уморена тази вечер. Толкова лош джос, този човечец за малко да стане милионер, а сега? Джос! Иди кажи на бригадира. Аз съм уморена тази вечер — повтори еднозъбата Янг, като се облегна на греблото. Гласът й потрепери.
Другата жена се отдалечи, като се чудеше колко бързо дават и вземат боговете — ако въобще съществуват, усъмни се тя за момент. А, джос!
Еднозъбата Янг продължи работата си, беше уморена, болеше я глава, но веднага щом се увери, че е останала сама и никой не я гледа, се втурна към кошчето и изрови талоните с разтуптяно сърце. Трескаво провери дали очите й не я лъжат и че числата са верни. Нямаше грешка. Всички талони бяха, печеливши. Тя бързо ги напъха в джоба си и прерови за други, останали по невнимание в кошчето. После изсипа още боклуци отгоре. Ликуваше.
„Утре мога да получа печалбата, имам три дни на разположение! О, слава на боговете, аз съм богата, аз съм богата, аз съм богата! Това са 100 или 200 талона, по 5 ХК долара, всеки носи печалба от по 265 долара, ако са 100 това прави 26 500 ХК долара, ако са 200 — 53 000 долара.“
Прималя й, тя приклекна до трупа и се облегна на стената до него, без да го забелязва. Сега нямаше да посмее да преброи талоните, нямаше време. Всяка секунда беше фатална. Трябваше да се подготви.
— Внимавай, стара глупачке — промърмори гласно еднозъбата Янг и едва не се паникьоса. — Престани да говориш на глас! Внимавай, стара глупачке, иначе по-малката сестра ще се усъмни. Ох-ох-ох, дали в момента тя не казва на бригадира какво подозира? Ох, какво да правя? Това е мой джос, аз намерих стареца… айейа, какво да правя? Те може и да ме претърсят. Ако ме видят в това състояние, със сигурност ще се усъмнят…
Главата й пулсираше от болка, повдигаше й се. Наблизо имаше тоалетна. Тя се изправи, като се подпираше на стената, и закуцука към нея. Зад гърба й другите чистачки продължаваха да преравят и събират боклука.
Утре щяха пак да дойдат, защото имаше още много работа. Нейната смяна започваше в девет сутринта. В празната тоалетна старата Янг извади талоните с треперещи ръце, уви ги в парцал, намери една хлабава тухла в стената и ги скри зад нея.
След като всичко приключи благополучно, тя задиша по-спокойно навън. Другата старица се върна с бригадира, който погледна мъжа, прерови много внимателно джобовете му и откри пликче от цигарена хартия, което жените бяха пропуснали. В него имаше щипка бял прах.
— За него могат да се вземат два ХК долара — каза той, като знаеше, че струва 6,04 долара. — Ще си ги поделим — 70 за мен и 30 за вас двете.
За приличие еднозъбата се попазари и накрая се споразумяха той да се опита да вземе 3,10 долара, които да си поделят — 60 за него и 40 за тях. Бригадирът си тръгна удовлетворен.
Когато останаха сами, по-младата жена започна да се рови в боклука.
— Какво правиш? — попита я еднозъбата.
— Исках само да проверя ония талони, по-голяма сестро. Твоите очи не са чак толкова добри.
— Както искаш — сви рамене еднозъбата. — Тук съм помела. Ще ида ей там.
Кривият й пръст сочеше към един ред седалки, под който имаше купчина непроверен боклук, незабелязан досега. Другата жена се поколеба, но после я последва и еднозъбата едва не се изкиска ликуващо, след като опасността премина.
„Като дойда утре, ще кажа, че ме боли корем. Ще си прибера богатството и ще си ида вкъщи. Ами какво ще правя с парите?“