— Не, и трябва да ви кажа, че аз също забелязах разликата между копията, които ви дадох, и това, което вие сте засекли. Имах намерение да се обадя на А. М. Г. и да го попитам откъде идва тази разлика.
— Колко често сте били във връзка с него?
— Един-два пъти годишно.
— Какво знаете за А. М. Г.? Кой ви свързва с него?
— Мистър Съндърс, нямам нищо против да отговоря на въпросите ви, съзнавам, че това е мой дълг, но сега не е най-подходящото време за…
— А може би е, мистър Дънрос. Ние не бързаме.
— Да, съгласен съм. Но за нещастие мене ме чакат гости и връзката ми с А. М. Г. няма нищо общо с предложението ми. То изисква прост отговор — да или не.
— Или може би.
Дънрос го изгледа.
— Или може би.
— Ще си помисля.
Дънрос се усмихна вътрешно, играта на котка и мишка при преговорите му харесваше, съзнаваше, че си има работа е професионалисти. Отново остави тишината да натежи до подходящия момент.
— Много добре. А. М. Г. каза, по мое усмотрение. В момента не знам какво съдържа тази информация. Разбирам, че съм нагазил в чужди води и че не трябва да се бъркам в работата на английското разузнаване. Но това не е по мой избор. Вие засякохте личната ми кореспонденция. Моето споразумение с А. М. Г. беше съвсем просто. Аз получих писменото му уверение, че са му разрешили да работи за мене и че той предварително ще си разчисти сметките с правителството. Ако желаете, мога да ви предоставя копия от кореспонденцията си по съответните канали и със съответните гаранции за секретност. Ентусиазмът ми за нашата сделка намалява с всяка измината минута — гласът му се изостри. — За разузнаването може и да няма значение какво става в Хонконг, но за мене има, така че за последен път ви правя предложение — той се изправи. — То важи до 20.30 ч.
Никой от събеседниците му не се помръдна.
— Защо до 20.30, мистър Дънрос? Защо не до полунощ или утре до обяд? — попита невъзмутимо Съндърс. Той продължи да пуска кълба дим с лулата си, но Дънрос забеляза, че в момента, в който отправи предизвикателството си, ритъмът им се наруши. „Това е добър знак“ — помисли си тай-панът.
— Защото тогава трябва да се обадя на Тип Ток. Благодаря ви, че ми отделихте време — Дънрос се обърна да си върви.
Крос погледна към Съндърс иззад бюрото. По-възрастният мъж кимна. Крос послушно натисна копчето. Резетата безшумно се отдръпнаха. Дънрос се сепна и спря, но бързо се съвзе, отвори вратата и излезе, без да каже нищо, като затвори след себе си.
— Хладнокръвно копеле — възхити му се Крос.
— Прекалено хладнокръвно.
— Не съвсем. Той е тай-пан на „Ноубъл хаус“.
— И лъже, но умно и е готов да ни надхитри. Дали ще унищожи информацията?
— Да. Но не знам дали 20.30 е уреченият час.
Крос запали цигара.
— Склонен съм да мисля, че е. Той е бил подложен на огромен натиск — те не може да не допускат, че ще разпитаме агента. Имали са достатъчно време да изучат съветския опит при разпити, а си имат и собствени похвати. Сигурно предполагат, че и ние действаме доста ефикасно.
— Допускам, че Дънрос няма повече досиета и че тази информация действително съществува. Щом идва от А. М. Г., трябва да е особено ценна. Какво ще ме посъветваш?
— Ще повторя това, което казах и на губернатора: ако успеем да задържим Брайън до обяд в понеделник, ще можем да изстискаме от него всичко, което представлява интерес за нас.
— Ами те? Какво би могъл да им каже за нас, ако се възстанови?
— Ние вече научихме доста от това, което той знае. И от днес нататък винаги можем да прикрием слабите места в сигурността на Хонконг. В разузнаването работим на принципа никога един човек да не знае главния план и…
— Освен теб.
Крос се усмихна.
— Освен мен. И теб, и Обединеното кралство, разбира се. Куок знае много, но не всичко. Можем да прикрием всичко, да променим кодовете и т.н. Не забравяй, че досега той е преминал само стандартната подготовка. Вече не е опасен. Разкрихме го, за щастие навреме. Той със сигурност щеше да стане първият китайски комисар, а вероятно и шеф на разузнаването. Щеше да е катастрофално. Не можем да върнем тайните досиета, Фонг Фонг и останалите или плановете за размириците и контравъстанието. Бунтът си е бунт, а има и толкова много случайни планове. А що се отнася до „Струан“, Брайън не знае повече от това, което знаехме и ние, преди да го хванем. Информацията на А. М. Г. може да ни даде ключа, ключа към въпросите, които трябва да му зададем.
— Веднага се сетих за това. Както казах, Йан Дънрос е прекалено хладнокръвен — Съндърс запали нова клечка кибрит, остави я малко да погори, после натъпка изпушения тютюн. — Ти вярваш ли му?