— За досиетата ли, не знам. Но определено вярвам, че притежава тази информация и — че А. М. Г. е възкръснал от мъртвите. Съжалявам, че никога не съм го познавал. Да. Сведението му наистина може да се окаже по-ценно от Куок — след понеделник на обяд.
След като Крос се върна от хиподрума, разпитът на Брайън Куок продължи. Повечето време накъсан и неразбираем, но понякога изскачаха и ценни подробности. В по-голямата си част това бяха сведения за атомната физика и имена и адреси за свръзка в Хонконг и Кантон, рискове за сигурността на колонията и информация за Кралската конна полиция, наред с невероятно интересните повторения за масовото внедряване на съветски агенти в Канада.
— Защо в Канада, Брайън? — попита Армстронг.
— Западната граница, Робърт… най-слабата преграда в света, няма друга такава. Такива огромни богатства в Канада… ох, да бях… онова момиче, за което едва не се ожених, казаха, че е мой дълг… ако руснаците успеят да разстроят Канада… там са толкова наивни и добри… Може ли една цигара… о, благодаря… Може ли да пийна нещо… Затова и ние имаме хора навсякъде, за да разстройват съветските и да открием… освен това в Мексико… Съветите се настаняват и там… Да, те навсякъде имат шпиони… познавахте ли Филби…
Един час бе достатъчен.
— Странно, че толкова бързо се пречупи — каза Съндърс. Крос се изненада.
— Гарантирам, че той не действа по заповед, не лъже, че казва абсолютно всичко, което се е случило, и ще продължи да говори, освен ако н…
— Да, разбира се — прекъсна го малко сприхаво Съндърс. — Учудва ме, че именно такъв човек като Куок така лесно се пречупи. Бих казал, че отдавна се е колебаел, т.е. че вече почти или въобще не е бил отдаден на идеята и вероятно е бил готов да премине на наша страна, но някак си не е могъл да се реши. Жалко. Би бил много ценен — въздъхна и запали нова клечка кибрит. — Това неизбежно се случва в дълбоко законспирираните им агенти, след като поживеят малко при нас, винаги има нещо, някакво момиче или приятел, или свободата и щастието, които преобръщат мирогледа им наопаки, горките нещастници. Ето защо накрая ще победим. Дори в Русия нещата ще се променят и КГБ ще си получи заслуженото — от самите руснаци, — затова е този натиск сега. Никаква съветска власт не може да просъществува без диктатура, тайна полиция, неправда и терор — изтърси лулата си в пепелника. Недопушеният тютюн в основата й беше овлажнял. — Не си ли съгласен, Роджър?
Крос кимна и погледна напрегнатите бледосини очи, чудейки се какво ли се крие зад тях.
— Ще се обадиш ли на министъра за указания?
— Не. И сам мога да поема отговорността по този случай. Ще решим в 20.30 — Съндърс погледна часовника си. — Да се връщаме при Робърт. Време е пак да започваме. Бива си го тоя тип, много го бива. Чувал ли си, че някога е бил голяма работа?
66
— Йан? Извинявай, че те прекъсвам — каза Бартлет.
— О, здравей! — Дънрос се отдели от гостите, с които разговаряше. Бартлет беше сам. — Вие двамата, да не би да си тръгвате — това ще продължи поне до 9.30.
— Кейси ще остане още малко. Аз имам среща.
Дънрос се усмихна.
— Надявам се, че е хубава.
— Да, но това по-късно. Първо имам делова среща. Можеш ли да ми отделиш една минута?
— Да, разбира се. Извинете ме за момент — обърна се той към останалите и го поведе навън от навалицата към една от терасите. Продължаваше да вали, не много силно, но упорито. — Почти е сигурно, че ще успеем да изкупим акциите на Универсалните магазини на нашата цена и „Суперфудс“ няма да наддава. Ние май наистина ще се сдобием с прословутия пакет — ако се справя с Горнт.
— Да. В понеделник ще видим.
Дънрос го изгледа изненадано:
— Аз съм почти сигурен.
Бартлет се усмихна, но зад усмивката му се криеха умора и загриженост.
— Забелязах. Но исках да те попитам дали ще заминаваме утре за Тайпей?
— Щях да ти предложа да го отложим за края на следващата седмица. Утре и понеделник са особено важни дни и за двама ни. Съгласен ли си?
Бартлет кимна, без да издаде облекчението си.
— Нямам нищо против — „и това решава проблема ми с Орланда“ — помисли си той. — Добре тогава, аз тръгвам.
— Вземи колата. Но после изпрати Лим обратно. Ще ходиш ли на ралито, ако се състои? От 10 ч. докъм обяд.
— Къде?
— В Новите територии. Ще пратя колата да те вземе, ако е хубаво времето. И Кейси, стига да иска.
— Благодаря.
— Не се притеснявай за нея — аз ще се погрижа да се прибере спокойно. Тя свободна ли е след това?
Мисля, че да.
— Добре, тогава ще я поканя да дойде с нас — ще ходим на китайски ресторант — Дънрос го погледна изпитателно. — Някакви проблеми?