— Не. Нищо, което да не може да се оправи — Бартлет се усмихна и се отдалечи, като се настройваше за следващата си битка — с Армстронг. Преди няколко минути бе срещнал Роузмънт и му бе разказал за срещата си с Банастазио.
— По-добре го остави на нас, Линк — отговори му Роузмънт. — Считай, че си уведомил официално консулството. Аз ще предам, на когото трябва. Нека нещата останат така засега — кажи го и на Кейси. Ако Банастазио се обади на някой от двама ви, протакайте и се обадете, а ние ще измислим нещо. Ето ти визитната ми картичка — можеш, да ми се обадиш по всяко време на денонощието.
Бартлет излезе навън и се нареди сред чакащите нетърпеливо колите си.
— О, здравей, Линк — поздрави го Муртаг, който слезе забързан от едно такси и едва не го събори. — Извинявай! Купонът още ли тече?
— Разбира се, Дейв. Накъде си се забързал?
— Трябва да видя тай-пана — Муртаг понижи глас, като едва прикриваше възбудата си. — Шефовете може и да се съгласят, ако Йан направи известни отстъпки! Кейси още ли е там?
— Да — отговори веднага Бартлет и застана нащрек, забравил за всичко останало. — Какви отстъпки? — попита той внимателно.
— Да удвои валутния период и да контактува направо с „Фърст сентръл Ню Йорк бенк“, като през следващите пет години се обръщат първо към нас за кредит.
— Не е много — каза Бартлет, без да издава недоумението си. — Какво представлява цялата сделка?
— Не мога да се бавя повече, Линк, трябва да получа съгласието на тай-пана. Шефовете чакат, но сделката е точно такава, каквато я замислихме с Кейси. По дяволите, ако успеем, тай-панът цял живот ще ни бъде длъжник! — Муртаг изчезна.
Бартлет погледна озадачено подире му. Краката му сами го понесоха обратно към входа, но спря и се върна на мястото си сред чакащите. „Има време. Не е нужно веднага да я питаш. Помисли си.“
Кейси му бе казала за връзката на „Ройъл Белгиум“ с „Фърст сентръл“, а днес следобед Муртаг доразви идеята, като се оплака колко трудно е да се спечели доверието на вихрушката тук, но това бе всичко. На Бартлет му направи впечатление, че и двамата са развълнувани. Но тогава го отдаде на надбягванията.
„А сега? — запита се той подозрително. — Кейси, Муртаг, тай-панът! «Фърст сентръл» ще се съгласи, ако «тай-панът ще ни бъде длъжник цял живот» и «точно такава, каквато я замислихме с Кейси». Кейси ли е посредничката? Тя може да го върти на малкия си пръст тоя мухльо и едва ли би му служила за куриер. По-скоро го води за носа. Той не може и на кутрето й да стъпи. Значи най-вероятно тя го е подтикнала към — към какво? От какво най-много се нуждае тай-панът?
От кредит, спешен, от няколко милиона, до понеделник.
За Бога, «Фърст сентръл» ще го кредитира! Точно това е. Ако. Ако направи известни отстъпки, а трябва, за да се измъкне от…“
— Колата ли чакате, сър?
— О. Да, Лим. Полицейското управление във Ванчай. Благодаря.
Седна отзад, а умът му продължи трескаво да работи. „Значи Кейси играе някаква своя игра. Вероятно е започнала отпреди ден-два и нищо не ми е казала. Защо? Ако изляза прав и планът им успее, Йан ще разполага с достатъчно пари да спре Горнт, и дори да му натрие носа. Кейси е направила всичко възможно да му помогне срещу Горнт. Без моето съгласие. Защо? И срещу какво?
Дали не иска да си поделят моите два милиона?
Сигурно. Това е едната възможност — и аз вече я научих. Дали има и други? За Бога! Кейси да стане независима и дори да мине на страната на неприятеля? Те все още са неприятели — Йан и Горнт.“
Вълнението му нарасна.
„Какво да правя?
Парите ми при Горнт са обезпечени от всички страни. Двата милиона в «Струан» също и си остават. Не съм и помислял да ги изтегля — само исках да проверя Кейси. Сделката със «Струан» има своите плюсове. Сделката с Горнт също. Значи и планът ми си остава в сила — все още мога да избирам между двамата, макар че нямам много време.
Но съществува Орланда.
Избера ли Орланда, с нея можем да живеем в Щатите или някъде другаде, но не и тук. Очевидно е, че тя никога няма да бъде приета сред елита в Хепи Вели. Или в клубовете. Никога няма да бъде канена в известните домове в Хонконг, освен може би у Йан. И у Горнт, но за да й се присмеят, да й дръпнат юздите, да й напомнят за миналото — като снощи, когато онова момиче са качи на палубата. Аз видях лицето на Орланда. О, тя съумя да прикрие чувствата си много по-умело от всеки друг, с изключение на Кейси. Противно й беше, че онова момиче е било долу, в капитанската каюта, която някога е била нейна.
Може би Горнт не го направи нарочно? Вероятно момичето се бе качило на своя глава. То се върна долу почти веднага. Едва ли е трябвало да се качва горе. Може би.