По дяволите! Има доста неща, които не мога да разбера — като спасяването на Универсалните магазини и «Хо-Пак» — няколко човека са се разбрали за толкова много неща само за една събота — едно-две уискита тук и едно телефонно обаждане там. Членуваш ли в клуба, думата ти тежи, в противен случай — Бог да ти е на помощ. Тук трябва да си британец или китаец, за да те приемат като равен.
За тях аз съм също толкова външен, колкото и Орланда.
И все пак аз бих могъл да бъда щастлив тук известно време. Дори и с Орланда, за кратко, на гости. Мога да поема Тихоокеанския район на «Пар-Кон» да бъде моята «Ноубъл хаус», но за да стане наистина «Ноубъл хаус» за британците и китайците, тя трябва да се казва «Струан-Пар-Кон» или «Ротуел-Горнт-Пар-Кон», като нашето име бъде написано с малки букви.
Кейси?
Ако избера Кейси, «Пар-Кон» лесно би могла да стане «Ноубъл хаус». Но мога ли все още да й имам доверие? Защо не ми е казала? Дали не се е поддала и тя на очарованието на Хонконг и не започва своя собствена игра за лидерство?
Не е зле да побързаш с избора си, старче, докато все още си тай-пан.“
— Да, Филип?
Бяха в кабинета на тай-пана под портрета на Дърк Струан и Дънрос нарочно избра това място. Срещу него седеше Филип Чен. Много официален, много благовъзпитан и много уморен.
— Как е Алексей?
— Още е в кома. Доктор Тулей каза, че ако излезе от нея до няколко часа, ще се оправи.
— Тип Ток?
— Трябва да му се обадя в 9 ч. тази вечер.
— Все още ли няма одобрение за предложението му от… от властите?
Дънрос присви очи.
— Ти знаеш ли какво точно предлага?
— О, да, тай-пан… Поискаха мнението ми. Все още не мога да повярвам… Брайън Куок? Бог да ни е на помощ, но да… поискаха мнението ми, преди да ти направят предложението…
— Защо не си ми казал, по дяволите? — грубо го попита Дънрос.
— Ти вече не ме считаш за компрадор на „Ноубъл хаус“ и не ме удостояваш с доверие.
— Мислиш ли, че заслужаваш доверие?
— Да. Много пъти в миналото съм го доказвал, и аз, и баща ми, и неговият баща. Но дори и да не е така, ако бях на твое място и седях там, където ти сега си седнал, нямаше да водя този разговор, нямаше да те приема в къщата си, а вече щях да съм решил по какъв начин и с какви средства да те унищожа.
— Може би вече съм го направил.
— Не и ти — Филип Чен посочи към портрета. — Той — да, но не и ти, Йан Струан Дънрос.
— Не бъди много сигурен.
— Напротив.
Дънрос не каза нищо, само чакаше.
— Първо, за монетата: Изчакай да ти поискат услугата. Аз ще се опитам да разбера предварително каква е тя. Ако е много голяма, то…
— Ще бъде много голяма.
— Какво ще поиска?
— Нещо свързано с наркотици. Доста упорито се говори, че Фор Фингър Уу, Смъглър Йен и Уайт Паудър Ли са се сдружили за контрабанда на хероин.
— Това не е сигурно. Още не са станали съдружници — каза Филип Чен.
— Пак те питам, защо не ми каза? Твой дълг на компрадор е да ме уведомяваш, а не да записваш тайните ни в най-големи подробности, които после да попадат у враговете.
— Още веднъж те моля за прошка. Но сега трябва да поговорим.
— Защото с тебе е свършено ли?
— Защото с мене може и да бъде свършено — ако не успея още веднъж да докажа на какво съм способен.
Старецът изгледа студено Дънрос, виждайки в неговото лице чертите на много други тай-панове, но то не му харесваше, както не му харесваше и лицето на портрета над камината, чийто очи проникваха в него — чуждестранният Зеленоок дявол, отрекъл се от прадядо му заради смесената му кръв, половината от която е била негова.
Айейа, въздъхна той, като обузда гнева си. Тия варвари с тяхната нетърпимост! От пет поколения служим на тай-пановете на „Ноубъл хаус“ и този сега ни заплашва, че ще промени завещанието на Дърк заради една грешка!
— Що се отнася до услугата — дори и да е свързана с хероин или друг наркотик, тя ще касае някаква дейност в бъдеще. Съгласи се, тай-пан, а аз обещавам да се справя с Фор Фингър Уу доста преди да се е наложило да я изпълниш.
— Как?
— Тук е Китай. Ще се справя по китайски. Кълна се в кръвта на прадедите си — Филип Чен посочи към портрета. — Ще продължа да защитавам „Ноубъл хаус“, както съм се заклел.
— Какви други хитрини криеш в торбата си? Прегледах документите и балансите, които си дал на Ендрю. Ако тази информация е попаднала в неподходящи ръце, ние ставаме много уязвими.
— Да, но само за „Пар-Кон“ и Бартлет, стига той да я запази за себе си и не я предаде на Горнт или някой друг наш неприятел тук. Тай-пан, Бартлет не ми изглежда злонамерен човек. Може и да се споразумеем да ни върне това, което притежава, и да го помолим да запази тази информация в тайна.