Выбрать главу

— За тази цел ни трябва негова тайна, която той не иска да се знае, за да направим размяна. Знаеш ли нещо?

— Не още. Но като наши съдружници те трябва да ни защитават.

— Да. Но той вече се е сдушил с Горнт и го е авансирал с 2 милиона долара, за да си покрие загубите от срочната продажба на нашите акции.

Филип Чен пребледня.

— Иий, не знаех това — замисли се за минута. — Значи в понеделник Бартлет може и да се отметне от нас и да мине към неприятеля?

— Не знам. Струва ми се, че в момента е на кръстопът. И аз бих се чувствал така, ако бях на негово място.

Филип Чен се размърда на стола си.

— Той е много привързан към Орланда, тай-пан.

— Да, тя би могла да се окаже ключ към него. Това е работа на Горнт, вероятно той я е насочил към Бартлет.

— Ще му кажеш ли?

— Не, освен ако не се наложи. — Дънрос попита с още по-студен глас — Какво предлагаш?

— Съгласен ли си да направиш тези нови отстъпки, които иска „Фърст сентръл“?

— Значи знаеш?

— Ти май си искал всички да разберат, че търсиш тяхната подкрепа, тай-пан. Иначе защо ще каниш Муртаг в ложата си и после тук? Не е трудно да се досети човек, дори и да няма копия от телексите му до теб.

— Ти имаш ли?

— Някои — Филип Чен извади носна кърпичка и си изтри ръцете. — Ще отстъпиш ли?

— Не. Казах му, че ще си помисля. Муртаг чака долу, но отговорът ми сигурно ще бъде не. Не мога да му гарантирам, че ще се обръщам първо към тях за всички бъдещи заеми. Не мога, защото „Виктория“ има много голямо влияние тук и притежава толкова много наши книжа, че ще ни притисне до смърт. Във всеки случай не мога да я заменя с американска банка, която вече доказа, че е политически неблагонадеждна. Те са добри като резерва и биха били чудесни, ако ни измъкнат от тази каша, но не ги виждам като дългосрочни партньори. Трябва да докажат себе си.

— Сигурно и те са готови на компромиси. В края на краищата, това, че ни дават 2 милиона долара, за да си подсигурим контролния пакет на Универсалните магазини, е израз на голямо доверие, айейа.

Дънрос не отговори.

— Какво имаше предвид?

— Предлагам ти да контраатакуваш, като излезеш с конкретно предложение: всички канадски, американски, австралийски и южноамерикански заеми — това включва нашата експанзия в тези страни — плюс незабавен заем за покупката чрез Тода на два супертанкера и твърди поръчки за още седем танкера за наш съдружник.

— Боже Господи, кой действа с такъв размах? — избухна Дънрос.

— Вии Сии Нгъ.

— Фотографът Нгъ? Невъзможно.

— До 20 години Вии Сии ще има по-голяма флотилия от Онасис.

— Невъзможно.

— Твърде вероятно е, тай-пан.

— Откъде знаеш?

— Помолиха ме да уредя финансирането на нова голяма поръчка кораби за флотилията му. Ако включим първите седем танкера в пакета от предложения с обещанието за още, които аз наистина мога да осигуря, това би трябвало да задоволи „Фърст сентръл“. — Филип Чен избърса запотеното си чело. — Айейа!

— За Бога, това би задоволило и „Чейс Манхатън“ и „Бен ъф Америка“, взети заедно! Вии Сии? А Вии Сии плюс торий, плюс Стари приятели, плюс всякаква фина железария, плюс нефт, плюс Стари приятели. Е?

Филип Чен се засмя.

— Всички врани под небето са черни.

— Да — след малко Дънрос добави. — „Фърст сентръл“ може и да се хване. А какво ще правим с Бартлет?

— С „Фърст сентръл“ като партньор ти вече няма да имаш нужда от „Пар-Кон“. Американците с удоволствие ще ни помогнат да намерим алтернативна резерва или партньор в Щатите. Това ще ни отнеме малко време, но с Жак в Канада, Дейвид Макструан тук, Ендрю в Шотландия… Тай-пан, не знам какво си намислил за Ендрю и онзи човек, Кърк, но теориите, които той развива, ми се виждат доста отвлечени, дори прекалено.

— Какво казваше за Бартлет?

— Предлагам да се помолим на боговете „Фърст сентръл“ да лапне въдицата, Тип Ток да ни даде парите и аз ще успея да противопоставя „Фърст сентръл“ на синдиката на Мата, Тайтфист и Фор Фингър. После лесно бихме могли да намерим алтернатива на „Пар-Кон“. Предлагам веднага да открием кантора в Ню Йорк. Назначи Дейвид за неин директор за три месеца с… може би Кевин за негов заместник — Филип Чен остави последното изречение да увисне за момент във въздуха и после продължи без прекъсване. — За три месеца ще разберем дали младият Кевин струва нещо — предполагам, всъщност съм уверен, че ти ще бъдеш силно изненадан, тай-пан. За три месена ще разберем и как се чувства младият Джордж Тръслър в Родезия и Южна Африка. След като се оправи с кантората ни, можем да го изпратим в Ню Йорк. А може да привлечем за директор там и другия ти братовчед, вирджинеца Мейсън Кет, като го примамим да напусне „Купър-Тилмън“. След шест месеца Кевин трябва да отиде в Солсбъри и Йоханесбург — имам страхотното предчувствие, че търговията с торий и ценни метали все повече ще се развива.