— А междувременно проблемите си остават. Бартлет, Горнт и ниският курс на акциите ни.
— За да си осигурим мълчанието на Бартлет, трябва да го откъснем напълно от Горнт и да го направим наш съюзник, верен съюзник.
— Как ще стане това, Филип?
— Остави на мен. Има… има различни възможности.
Дънрос не сваляше очи от Филип Чен, но старият човек не вдигна поглед от бюрото.
„Какви възможности? Орланда? Сигурно.“
— Добре — каза той. — Друго?
— За борсата. След като „Бенк ъф Чайна“ ни подкрепи, тегленето на влоговете от банките ще спре. А с контролния пакет на Универсалните магазини и значителната финансова помощ трябва да спре и понижаването на курса на акциите ни. Всички ще се втурнат да купуват и оживлението на борсата ще стане факт. Сега — каза Филип Чен, — знам, че ти преди не искаше, но ако успеем да убедим сър Луис да изтегли акциите ни от обръщение до понеделник на обяд, ние мо…
— Какво?
— Да. Да кажем, че до обяд никой няма да може да търгува официално с акциите на „Струан“, да кажем, че установим цената на последния й пункт от сряда — 28.80. Горнт ще бъде в капан. Ще бъде принуден да купува на всякаква цена, за да може да набави акциите, които е продал предварително. Ако не успее да намери необходимото му количество на по-ниска цена, цялата му печалба отива на вятъра, а може дори и да затъне.
На Дънрос му премаля.
— За Бога, сър Луис никога няма да се съгласи.
Филип Чен бе силно пребледнял, едри капки пот оросяваха челото му.
— Ако борсовата комисия се съгласи, че това е в интерес на „стабилизацията на пазара“… ако и големите брокерски къщи на Джоузеф Стърн и Ишуар Суржани се съгласят да не продават акциите ни, особено в по-голямо количество, под 28.80, какво може да направи Горнт? — той избърса челото си с трепереща ръка. — Ето това е планът ми.
— А защо ще ни помага сър Луис?
— Според мен… според мен ще го направи, а Стърн и Суржани ни дължат много услуги — пръстите на стареца потрепваха неспокойно. — Аз, ти, сър Луис, Стърн и Суржани притежаваме по-голямата част от акциите, които Горнт продаде предварително.
— Стърн е брокер на Горнт.
— Вярно, но той е yan на Хонконг и репутацията за него е по-важна от един клиент — Филип Чен се придвижи към светлината. Дънрос забеляза бледото му чело и бе силно обезпокоен. Стана, отиде до бара и наля две чаши коняк със сода.
— Заповядай.
— Благодаря — Филип Чен бързо пресуши чашата си. — Добре, че има бренди.
— Мислиш ли, че ще успеем да се разберем с всички до отварянето на борсата в понеделник? Между другото, отмених пътуването си до Тайпей.
— Умно. Ще ходиш ли на коктейла на Джейсън Плъм довечера?
— Да. Обещах да отида.
— Добре, значи ще можем още веднъж да поговорим. За сър Луис. Удава ни се благоприятна възможност, тай-пан. Дори и да не изтеглим акциите си от обръщение, цената им бързо ще се покачи, трябва — стига да получим нужната подкрепа.
— Това е ясно за всички — каза кисело Дънрос. Погледна часовника си. Беше 8.35. Съндърс трябваше да се обади в 8.30. Беше му дал половин час аванс, преди той самият да позвъни на Тип Ток. Присви го стомах, но се овладя.
— Какво? — попита, не чул какво му казва Филип Чен.
— Крайният срок, който ми беше дал да връча оставката си — неделя в полунощ, ако Мата и Тайтфист… — може ли да помоля за една седмица отсрочка.
Дънрос взе чашата на Филип Чен да я напълни, очарован от азиатската изтънченост на молбата му да отложи оставката си за време, когато вече няма да бъде необходима. След една седмица кризата ще бъде преодоляна. Начинът, по който бе поднесена молбата, не накърняваше ничие честолюбие. Да, но той трябваше да положи значителни усилия. Дали здравето му ще издържи? Това е единственото, което ме интересува. Докато наливаше коняка, той си мислеше за Филип Чен, Кевин Чен, Клаудия Чен и старият Чен-Чен, какво би правил без тях.
„Имам нужда от помощ и съдействие, стига толкова предателства и измени.“
— Ще си помисля, Филип. Нека го обсъдим в понеделник, след молитвата — после предпазливо добави. — Може би ще бъде оправдано да се направят отсрочки.
Филип Чен прие коняка с благодарност и отпи голяма глътка, възвърнал отчасти руменината си и почувства огромно облекчение. Трябва само да си свърши работата. Това е всичко. Стана да си върви.