Бартлет потрепери. Трябваше да действа много умно, за да може да се справи с мафията, ако наистина Банастазио е свързан с нея.
Протегна се и набра номера на Кейси. Никой не отговори и той се обади до рецепцията за някакви съобщения. Администраторката му каза, че вече са пъхнали всичко под вратата му.
— Искате ли да ви изпратим телеграмите и телексите?
— Да, благодаря. Някакво съобщение от Кейси Чолок?
— Не, сър.
— Благодаря.
Скочи от леглото и отиде до вратата. Между съобщенията по телефона имаше един плик. Позна почерка на Кейси. Всички съобщения бяха делови, освен едно: „Търси ви мистър Банастазио. Моля, обадете му се.“ Бартлет го отдели настрани. Отвори плика на Кейси. На бележката бе отбелязано времето — 9, 45:
Привет, Линк! Не исках да те будя — ще се върна към шест. Приятно прекарване!
Накъде ли е запрашила? — учуди се разсеяно той.
Вдигна слушалката да се обади на Роузмънт, но се отказа и набра номера на Орланда. Никой не отговори. Набра отново. Пак даваше свободно.
— Дяволите да го вземат!
Нали има среща на обяд, защо е този зор? Късна неделна закуска тук, на покрива на „Виктория енд Албърт“ и много свободно време, късна неделна закуска тук, „където ходят на обяд най-изисканите хора, Линк. О, там е върховно, за топлата и студената им кухня се говори из цяла Азия. Най-добрата!“
— Божичко, толкова ядене, до другата седмица ще тежа цял тон!
— Не и ти, никога, никога, никога. Ако искаш, ще направим една дълга разходка или като спре дъждът, ще поиграем на тенис. Ще направим всичко, което искаш! О, Линк, толкова те обичам…
Кейси стоеше облегната на парапета на кея сред навалицата. Беше облечена в сиво-кафяви панталони и жълта копринена блуза, която подчертаваше фигурата й, без да я излага на показ, подходящ пуловер, завързан нехайно на врата, и гуменки. В голямата си дамска чанта носеше бански — „не че ще ми потрябват днес“ — каза си тя, като видя забуления в облаци Мид Левълс, потъмнялото небе на изток и предния фронт на бурята, която вече връхлиташе острова. Един малък хеликоптер избоботи над главата й. Видя го да каца на една от сградите. Това не е ли „Струан“? Да, да. Да не би Йан да е в него?
Дали не са решили все пак да проведат ралито? Снощи тай-панът каза, че са го отменили, но че някои все пак може да решат да се състезават.
После съзря приближаващия се моторен крайцер. Той беше голям, луксозен, с изящен силует. Кейси забеляза Горнт на щурвала. Беше облечен небрежно, с летни панталони, риза с навити ръкави и с разрошени от морския бриз черни коси. Той й махна и тя му отвърна. На мостика на горната палуба имаше и други хора — с Джейсън Плъм се бе запознала на конните състезания, а със сър Дънстън Бар — у тай-пана. Бар бе облечен в елегантен син блейзер и бели панталони, Пагмайър имаше същия морски вид.
Горнт умело плъзна тежкия кораб редом с пристана, двама моряци чакаха с готови закривени прътове за отблъскване. Кейси се отправи по кея към мокрите хлъзгави стъпала. На площадката вече чакаха пет китайки, облечени в ярки дрехи за морска разходка, които се смееха, бърбореха и махаха с ръце. Тя ги видя как скочиха несръчно на борда с помощта на един матрос и изритаха високите си сандали. Една отиде при Бар, друга при Пагмайър, трета при Плъм като при Стари приятели, а останалите две слязоха весело надолу.
„Дявол да ме вземе — помисли си с отвращение Кейси. — Това е едно от ония събирания.“ Тя се обърна да си тръгне, но видя, че Горнт се навежда през борда.
— Здравей, Кейси, съжалявам за дъжда, качвай се!
Яхтата се клатеше и въртеше, вълните се плискаха по стъпалата и корпуса.
— Качи се на борда, няма страшно — извика Горнт. Реагирайки мигновено на поканата, която възприе като насмешка, Кейси бързо се спусна по стълбите, отказа предложената й от морячето ръка, изчака удобен момент и скочи.
— Скочи така, сякаш и преди си се качвала на яхта — възхити се Горнт, който идваше да я посрещне. — Добре дошла на борда на „Морска вещица“.
— Аз обичам да плавам, Куилън, но май не ми е мястото тук.
— О? — намръщи се Горнт и тя не видя в това никаква подигравка или предизвикателство. — Имаш предвид момичетата ли?
— Да.
— Те са гостенки на моите гости — очите му се впиха в нея. — Мислех, че искаш да си наравно.
— Какво?
— Мислех, че искаш да си равна в един мъжки свят, равна както в работата, така и в удоволствията? Да те приемат, а?
— Искам — отговори студено Кейси. Горнт продължи все така сърдечно:
— Смутена си от това, че другите са женени и си видяла някои от жените им ли?