— Да, май че да.
— Това не изглежда честно?
— Не, не изглежда — отговори тя неловко.
— Ти си моя гостенка, моя, а другите са на моите гости. Ако искаш равенство, може би трябва да си готова да го приемеш.
— Това не е равенство.
— Безспорно ти се доверявам. Като на равна. Трябва да ти кажа, че другите ти нямат същото доверие като мен — усмивката му изстина. — Казах им, че могат да си тръгнат или да останат. На моя кораб аз правя каквото си искам и гарантирах за твоята дискретност и благоприличие. Тук е Хонконг, нашите обичаи са по-различни. Това не е пуританско общество, макар че имаме много сериозни правила. Ти си сама. Неомъжена. Много привлекателна и добре приета. Като равна. Ако беше омъжена за Линк, нямаше да те каним нито с него, нито сама, макар че него можеше и да поканим, а какво щеше да ти каже той, като се върнеше, си е негова работа.
— Искаш да кажеш, че това е обичайно за Хонконг — мъжете да излизат с момичета в неделя следобед?
— Не, въобще не. Искам да кажа, че гостите ми ме попитаха дали могат да поканят някои свои гости, които биха съживили един иначе скучен обяд — очите на Горнт я гледаха спокойно.
„Сий уич“ се наклони от нова вълна и Бар и приятелката му се олюляха и едва не загубиха равновесие. Момичето изпусна чашата си с шампанско. Горнт не помръдна. Кейси също. Тя дори не се държеше.
— Май доста си плавала? — възхити й се той.
— Имам 18-футова едномачтова яхта, клас олимпийски, на ремарке. Понякога плавам с нея през почивните дни.
— Сама?
— Най-често. Понякога Линк идва с мен.
— Той на ралито ли е?
— Не. Чух, че е отменено.
— Ще заминава ли за Тайпей?
— Не. Разбрах, че и това е отменено.
Горнт поклати глава.
— Умно. Утре ще има доста работа — очите му я гледаха нежно. — Съжалявам, че си се засегнала. Мислех те за по-различна от останалите. Сега вече съжалявам, че другите са тук.
Кейси долови тази странна нежност.
— Аз също.
— Не би ли искала да останеш все пак? Надявам се и разчитам на твоята дискретност — аз гарантирах за това.
— Ще остана — каза просто тя. — Благодаря за доверието.
— Ела на мостика. Има шампанско, а и обядът ще ти хареса.
След като направи избора си, Кейси се отърси от резервите си и реши да се забавлява.
— Къде отиваме?
— Нагоре към Ша Тин. Там морето ще бъде по-спокойно.
— Куилън, знаеш ли, че яхтата ти е страхотна?
— След малко ще ти я покажа.
Плисна дъжд и те се скриха на завет под палубата. Горнт погледна към часовника на кулата. Беше 10.10. Тъкмо се канеше да нареди да отвържат въжетата, когато по стълбите се спусна забързан Питър Марлоу и се качи на борда. Разтвори очи от изненада, като съзря Кейси.
— Извинете, че закъснях, мистър Горнт.
— Няма нищо, мистър Марлоу. Щях да ви изчакам няколко минути — знам как е с малки деца. Извинете ме за секунда, предполагам, че се познавате. Кейси е моя гостенка — гарантирам за дискретността й — той й се усмихна. — Нали?
— Разбира се.
Горнт ги остави и тръгна към мостика да поеме управлението. Те погледаха малко след него, и двамата смутени.
— Не очаквах да те видя тук, Питър — каза Кейси.
— Аз също.
Тя го погледна изпитателно със спокойните си светлокафяви очи.
— Да не би някое от другите момичета да е за теб? Кажи ми направо.
Марлоу се усмихна заинтригуван.
— Дори и да беше, щях да ти кажа, че не е твоя работа. Дискретност преди всичко. Между другото, ти ходиш ли с Горнт?
Тя го изгледа.
— Не. Не, разбира се, че не!
— Тогава защо си тук?
— Не знам. Той… той просто каза, че ме кани като равна.
— О, о, разбирам — Питър Марлоу също изпита облекчение. — Горнт има странно чувство за хумор. Е, аз те предупредих. А за да ти отговоря на въпроса, имам поне осем момичета в харема си! — и двамата се засмяха, после той добави с по-сериозен тон. — Не се притеснявай за Фльор. Тя е много разумна.
— Де да бях и аз такава, Питър. Това е толкова ново за мен. Извинявай за… да, съжалявам.
— И за мен това е ново. Никога досега не съм бил на морска разходка в неделя. Ти за…?
Усмивката му изчезна. Кейси проследи погледа му. На палубата се бе качил Робърт Грей и си наливаше шампанско, а едно от момичетата му подаваше чашата си. Тя се обърна към Горнт и видя как той местеше очи от единия мъж на другия и после към нея.
— Качете се горе — извика Куилън. — Има шампанско, блъди мери или, ако предпочитате, кафе.
Лицето му не изразяваше нищо, но всъщност беше силно развеселен.
71
— Повтарям, мистър Съндърс, не знам нищо за никаква телеграма и никакъв Артър, нито пък за досиета или американец и не познавам никакъв майор Юрий Бакиан — този човек беше Игор Ворански, моряк първи клас.