— Обичам те, Линк.
— Обичам те, Орланда — отговори той, осъзнавайки изведнъж, че това е истина. Отново се целунаха, нейните ръце бяха нежни, но силни, а неговите бродеха по тялото й и оставяха огнени дири след себе си. И у двамата. Тя се отпусна още повече, коленете й омекнаха, и той леко я повдигна и я пренесе през отворената врата на спалнята. Ефирните завеси, които висяха от тавана като балдахин около леглото й, се люлееха от свежия хладен бриз, нахлуващ през отворените прозорци.
Юрганът беше пухен и мек.
— Бъди мил с мене, скъпи — прошепна дрезгаво Орланда. — О, колко те обичам.
От кърмата на „Сий уич“ Кейси махаше за сбогом на Дънстън Бар, Плъм и Пагмайър, които, стояха на кея от страната на Хонконг, където току-що ги бяха оставили, късният следобед беше приятен, но все още беше облачно. Яхтата се връщаше обратно през пристанището — Питър Марлоу и момичетата вече бяха слезли при Каулуун, но Горнт я убеди да остане и за обратното пътуване.
— Трябва пак да се върна в Каулуун — каза й той. — Имам среща в „Найн дрегънс“. Прави ми компания. Моля те.
— Защо не? — съгласи се радостно тя, тъй като не бързаше за никъде, имаше доста време да се преоблече за коктейла, на който я покани Плъм този следобед. Беше решила да отложи вечерята си с Ландо Мата за някой ден през следващата седмица.
На връщане от Ша Тин тя подремна малко, завита топло срещу силния бриз, свита върху големите меки възглавници, с които бе обградена кърмата. Другите гости се бяха разпръснали. Горнт понякога отиваше на руля, висок, силен, капитан на яхтата. Питър Марлоу дремеше сам в един шезлонг на носа. По-късно с него и с Бар пиха чай с кейк. Тогава се появиха Пагмайър и Плъм, разрошени и доволни, следвани от момичетата си.
— Добре ли спахте? — попита ги Горнт с усмивка.
— Много — отвърна Плъм.
„Сигурно — помисли си Кейси, докато го гледаше с момичето му, което й харесваше — високо, стройно, с тъмни очи, щастлива душа на име Уей-уей, стояща до него като сянка.“
Преди това, когато бяха останали насаме с Горнт, той й каза, че това не са случайни приятелки, а по-специални.
— Всички тук ли имат любовници?
— За Бога, не. Но за съжаление, мъжете и жените остаряват различно и след известна възраст вече става трудно. Да го кажем направо, сексът, любовта и бракът вече не са същите.
— И не съществува такова нещо като вярност?
— Разбира се, че съществува. Определено. Но за жената тя означава едно, за мъжа друго.
Кейси въздъхна.
— Това е ужасно. Ужасно и толкова нечестно.
— Да. Но само ако искаш да бъде така.
— Това не е честно! Помисли за милионите жени, които цял живот се бъхтят, грижат се за мъжа, търкат, чистят, а в наши дни помагат и за издръжката на децата, и накрая да бъдат зарязани само защото са стари.
— Не можеш да обвиняваш мъжете, обществото е такова.
— А кой го управлява? Мъжете! За Бога, Куилън, трябва да признаеш, че те са виновни.
— Вече се съгласих, че не е честно, но това се отнася и за мъжете. Какво ще кажеш за милионите мъже, които се съсипват от работа, за да осигурят — тази хубава думичка, — да осигурят пари, които други харчат, предимно жени. Признай, Сирануш, че мъжът трябва цял живот да работи, за да издържа някой друг и най-често в края на дните му това е една кашляща опърничава съпруга — та виж жената на Паг, за Бога! Мога да ти посоча още петдесетина такива, които са излишно дебели, грозни и вонят — в буквалния смисъл. А има и друг тип женички, които използват секса като капан, забременяват, за да те впримчат в брачното ложе, а после надават вик и пищят за високоплатен развод. Ами Линк Бартлет? През какъв ад го е прекарала тази негова прекрасна женичка, а?
— Ти знаеш ли за това?
— Разбира се. Вие сте направили справка за мен, а аз направих справка и за двама ви. Та нима са справедливи вашите закони за развода? Жената получава половината от всичко, а горкият американец трябва да се обърне към съда, за да реши каква част от своите петдесет процента да задържи.
— Вярно, че жената на Линк и адвокатът й едва не му изсмукаха кръвта. Но не всички съпруги са такива. За Бога, ние не сме бездушни вещи и повечето от нас имат нужда от защита. Отношението към жените по света все още е лошо.
— Досега не съм видял нито една истинска жена, към която да са се отнесли лошо — отговори Горнт. — Имам предвид жена като теб или Орланда — той изведнъж й се усмихна. — Разбира се, ние, горките слаби, нещастни мъже, трябва да получаваме от жената това, което е необходимо за здравето ни.