Кейси се засмя с него, тъй като също искаше да сменят темата — тя беше прекалено трудна за разрешаване в момента.
— Е, Куилън, и ти си от лошите момчета.
— О?
— Да.
Горнт се извърна и огледа внимателно небето пред тях. Кейси му се любуваше. „Радвам се, че той ми се доверява и ме счита за жена“ — помисли си тя, успокоена от виното и храната, и от неговото желание. Тя го усещаше, откак се бе качила на борда, и отново се попита как ще се справи с него, когато му дойде времето, а това неизбежно щеше да стане. Дали да каже да, или не? Или може би? Може би другата седмица?
А ще има ли следваща седмица?
— Какво ще стане утре, Куилън? На борсата?
— Утре ще се реши всичко.
— Сериозно?
— Аз или ще спечеля, или ще загубя — Горнт сви рамене. — И в двата случая съм защитен. Утре ще купувам. Ако имам джос, ще съсипя Дънрос.
— А после?
Той се засмя:
— Ти съмняваш ли се? Ще го разбия напълно на надбягванията.
— О, ти наистина го искаш, нали?
— Да. Това е победата. Той и неговите предци винаги са ни държали настрана, мен и моите прадеди. Разбира се, че го искам.
„Чудя се дали ще успея да се договоря с Йан — мислеше си разсеяно тя. — Дали ще успея да убедя тай-пана да разреши на Куилън да има собствена ложа и да го направи съдия. Лудост е тези двамата да се държат като слонове в стъкларски магазин — има повече от достатъчно място и за двамата. Йан ми дължи услуга — ако Муртаг даде парите.“
Сърцето й запърха, като си помисли какво ли е станало с Муртаг и с банката и ако отговорът е „да“, какво ли ще направи Куилън.
„А къде ли е Линк? Дали не е с Орланда, в обятията й и не прекарва ли следобеда в мечти?“
Кейси отново се сгуши на палубата и затвори очи. Соленият вятър, боботенето на моторите и вълнението на морето я приспаха. Спа непробудно, като в утроба и след няколко минути се събуди освежена. Горнт беше седнал срещу нея и я наблюдаваше. Отново бяха сами, капитанът кантонезец бе поел руля.
— Лицето ти е много хубаво, като спиш — каза той.
— Благодаря — тя се повдигна на лакът. — Странен човек си ти, отчасти дявол, отчасти принц, в един момент състрадателен, а в следващия — безчувствен. Това, което направи за Питър, беше чудесно.
Горнт само се усмихна и нищо не каза, очите му бяха странно и приятно предизвикателни.
— Линк е… мисля, че Линк е влюбен в Орланда — каза Кейси, без да се усети, и забеляза, че лицето му се помрачи за секунда.
— О?
— Да — замълча, но той не каза нищо, само я гледаше. Принудена от настъпилата тишина, тя продължи механично: — Май че и тя е влюбена в него — последва нова продължителна тишина. — Куилън, това да не би да е част от някакъв замисъл?
Той тихо се засмя и тя почувства превъзходството му.
— Сирануш, ти си странна. Аз не…
— Наричай ме Кейси. Моля те. Сирануш не ми харесва.
— На мен пък не ми харесва Кейси. Мога ли да ти казвам Камелиен? Когато сключим сделката, а?
Тя несъзнателно застана нащрек.
— Това зависи от Линк.
— Ти не си ли тай-пан на „Пар-Кон“?
— Не. И никога няма да бъда.
Горнт се засмя. После каза:
— Тогава нека днес да си Сирануш, а утре Кейси, по дяволите вторникът?
— Добре! — съгласи се тя.
— Чудесно. А колкото до Орланда и Линк — каза той меко. — Това е тяхна работа, а аз никога не обсъждам чужди работи с други хора, още по-малко с дама. Никога. Това не е честно. Ако ме питаш дали не възнамерявам да използвам непочтено Орланда срещу Линк или теб, или „Пар-Кон“, това е смешно — той пак се усмихна. — Забелязал съм, че жените използват мъжете, а не обратно.
— Мечтател!
— Въпрос за въпрос — вие с Линк любовници ли сте?
— Не. Не в общоприетия смисъл, но аз го обичам.
— Ще се ожените ли?
— Може би.
Кейси отново се размърда и забеляза, че очите му я оглеждат. Придърпа одеялото към себе си с разтуптяно сърце, усещайки присъствието му. Беше сигурна, че и той не е безразличен към нейното.
— Но аз не разисквам проблемите си с други мъже — усмихна се тя. — Това също не е честно.
Горнт протегна ръка и леко я докосна.
— Съгласен съм, Сирануш.
„Сий уич“ пресече вълнолома и навлезе във вълните на пристанището по посока на Каулуун. Кейси седна и се обърна да погледа острова и върха, който в по-голямата си част бе забулен в облаци.
— Толкова е красиво.
— Южният бряг на Хонконг е прекрасен около Шек-О и Рипълс бей. Имам едно местенце на Шек-О. Искаш ли сега да разгледаш яхтата?