Последва враждебно мълчание.
— Какво предлагате тогава?
Дънрос отново заобиколи капана, като отскочи на резервен вариант.
— О, между другото, неговият адютант ме помоли да ви спомена, че Негово сиятелство ще даде прием за някои от нашите най-видни китайски граждани по време на надбягванията следващата събота, и се питаше дали няма да бъдете по това време в колонията, за да може да ви изпрати покана?
Дънрос не губеше надежда. Предавайки поканата по този начин, той даваше на Тип Ток възможност да приеме или откаже, без да загуби престиж — а в същото време запазваше и престижа на губернатора, който така избягваше необходимостта да изпрати една толкова важна в политическо отношение покана, която можеше и да не бъде приета. Дънрос се усмихна на себе си, тъй като губернаторът и понятие си нямаше още колко важен прием щеше да даде.
Последва ново мълчание, за да може Тип Ток да обмисли политическите последствия от това предложение.
— Моля, благодарете му за неговото внимание. Мисля, че ще бъда тук. Мога ли да потвърдя окончателно във вторник?
— Ще бъда щастлив да му предам съобщението ви — Дънрос помисли да спомене Брайън Куок, но се отказа. — Вие ще бъдете ли в 9 часа в банката, мистър Тип?
— О, не. Практически нямам нищо общо с това. Аз съм просто един заинтересован наблюдател — и пак мълчание. — Вашите представители трябва да се срещнат с главния управител.
Дънрос въздъхна, всичките му сетива бяха изострени. Тип Ток не спомена за присъствието на губернатора. „Нима победих?“
— Дали някой не би могъл да потвърди пред Радио Хонконг, и то навреме, за да бъде съобщено по вечерните новини в 9 ч., че „Бенк ъф Чайна“ предоставят на колонията незабавен кредит, от половин милиард долара в налични?
Ново мълчание.
— Това едва ли е необходимо, мистър Дънрос — отговори Тип Ток за пръв път с весели нотки в гласа. — Сигурен съм, че думата на тай-пана на „Ноубъл хаус“ ще бъде достатъчна за една проста капиталистическа радиостанция. Лека нощ.
Дънрос затвори телефона. Пръстите му трепереха. Болеше го гърбът и сърцето му биеше учестено.
— Половин милиард долара! — промълви той. — Никакви документи, никакъв печат, никакво ръкостискане, само няколко телефонни разговора, малко преговори и в 9 ч. сутринта половин милиард долара ще бъдат готови за прехвърляне! Победихме! Имаме парите на Муртаг, а сега и на „Чайна“! Да. Но как най-добре да се възползвам от този факт? Как? — питаше се безпомощно Дънрос. — Няма смисъл вече да ходя у Плъм. Какво да правя? Какво да правя?
Насъбралото се вълнение изригна в гръмогласен рев, който рикошира в стената на кабинета му, тай-панът подскочи и нададе нов боен вик, преминал след това в смях. Отиде в банята и си напръска лицето с вода. Разкъса намокрената си риза, без да прави усилие да я разкопчее, и я захвърли в кошчето за боклук. Вратата на кабинета се отвори със замах. Вътре се втурна Ейдриън с побеляло от тревога лице.
— Татко!
— Какво се е случило, за Бога? — попита втрещен Дънрос.
— Какво става с теб? Чух те да крещиш като луд. Добре ли си?
— О, да, да, добре съм, просто си набодох крака! — щастието му изригна наново и той я хвана и без проблеми я повдигна въздуха. — Благодаря ти, скъпа, всичко е наред! Просто е чудесно.
— Слава Богу! — възкликна тя и веднага попита. — Мога ли тогава да имам собствен апартамент от другия месец?
— Д… — спря се навреме. — О, не, не можеш, госпожице всезнайке. Само защото съм радостен…
— Но, татко…
— Не, Ейдриън, не. Изчезвай!
Тя го гледаше ядосано и после избухна в смях.
— Едва не те хванах този път!
— Да, да, едва! Не забравяй, че Дънкън си пристига утре на обяд.
— Няма, не се притеснявай. Ще го посрещна. Хубаво ще е Дънк да си е пак при нас, откак е заминал, не съм изиграла една свястна игра на билярд. Ти накъде изчезваш сега?
— Щях да ходя у Плъм в „Роуз корт“ да отпразнуваме откупуването на контролния пакет на Универсалните магазини, но се от…
— Мартин каза, че това би било страхотен удар! Стига да не фалира борсата. Но аз му заявих на този глупак, че ти всичко ще оправиш.
Дънрос изведнъж осъзна, че приемът на Плъм би бил идеалното място за него. Там ще бъдат и Горнт, и Филип Чен, и всички останали. Горнт! Сега ще може да се разправи с този тип веднъж завинаги.
— Муртаг още ли е долу?
— О, да. Тъкмо тръгвахме. На него му се спи.
Дънрос се извърна настрани, за да скрие усмивката си, и си взе нова копринена риза.
— Можете ли да изчакате за секунда? Имам много хубава новина за него.
— Добре — Ейдриън се приближи и го погледна с големите си сини очи. — Защо не ми подариш апартамент за Коледа, много те моля?