— Завърши първо университета и тогава можеш да излетиш оттук!
— На Коледа. Цял живот ще те обичам.
Дънрос въздъхна, като си спомни колко разтревожена и уплашена беше дъщеря му, когато видя Горнт в билярдната зала. Утре може би ще успее да й връчи главата му на тепсия.
— Не тази Коледа, следващата!
Тя обви врата му с ръце.
— О, благодаря ти, татко, скъпи, но нека да е тази Коледа, много те моля.
— Не, защото ти…
— Моля те, моля те, моля те!
— Добре. Но, за Бога, не казвай на майка си, че съм се съгласил! Жив ще ме одере!
75
Завесите около леглото на Орланда се полюляваха леко от нощния бриз, въздухът в стаята беше чист и солен. Тя заспа в обятията на Бартлет, обгърната от топлината му. Помръдна с ръка и той се събуди. За миг се замисли къде е и кой е, но всичко си дойде на мястото и сърцето му заби по-силно. Бяха се любили прекрасно. Спомни си нейната всеотдайност, която го издигна до неподозирани висоти. И след това. Тя стана и отиде в кухнята, стопли вода и донесе гореща мокра кърпа, с която избърса потта от тялото му.
— Толкова ми е неудобно, скъпи, че няма нито баня, нито душ, такъв срам, но ако си търпелив, аз ще се погрижа за всичко.
Нова чиста кърпа и невероятно усещане, никога не бе предполагал колко прекрасно може да бъде след любовта — нежните й грижи, деликатни, любещи, всеотдайни, миниатюрният кръст около врата й, който беше единственото й украшение. Той го забеляза да проблясва в сумрака. Неговото значение бе започнало да прониква в съзнанието му, когато тя някак си изведнъж започна да пропъжда мислите му с нежните докосвания на вълшебните си ръце и устни, и след време пак се сляха ведно с боговете и чрез тяхната щедрост изпаднаха в еуфория — и отново в сън.
Бартлет гледаше разсеяно спускащите се от тавана завеси, които потреперваха от въздушните течения, тяхната обграждаща ги прегръдка придаваше по-голяма интимност на леглото, шарките им се открояваха приятно срещу светлината на прозореца, всичко беше идеално. Той лежеше неподвижно, не смееше да помръдне да не я събуди, не искаше да разруши магията, чувстваше нежния й дъх до гърдите си и се любуваше на лицето й, което беше безупречно в съня й.
„Какво да правя, какво да правя, какво да правя?
Нищо за момента. Самолетът е свободен, ти си свободен, тя е невероятна и никоя друга жена не ти е доставяла такова удоволствие. Никоя. Но може ли това да продължи, би ли могло да продължи — а Кейси.“
Бартлет въздъхна. Орланда отново се размърда в съня си и той почака, но тя не се събуди. В стаята не беше нито топло, нито студено — всичко беше идеално, почти не усещаше тежестта й.
„Какво толкова има у нея? Какво поражда тази магия, защото ти без съмнение си омагьосан, пленен. Ние се любихме, това е всичко. Не съм давал никакви обещания и въпреки това… Ти си омагьосан, приятелю.
Да. И това е чудесно.“
Той затвори очи и отново заспа.
Когато се събуди, Орланда се постара да не мърда. Не искаше да го буди. А се нуждаеше и от време да помисли. Понякога бе правила това и в обятията на Горнт, но знаеше, че не е същото и никога нямаше да бъде. Винаги се страхуваше от Куилън, винаги беше нащрек, отчаяно искаше да му достави удоволствие, чудеше се дали не е забравила нещо.
„Не — помисли си тя в екстаз, — тази любов е по-хубава, отколкото с Куилън, о, много по-хубава. Линк е толкова чист и не мирише на цигари, просто е чистичък и прекрасен и се кълна в Богородица, че аз ще му стана идеалната съпруга, най-добрата, каквато някога е имало. Ще използвам ума и ръцете, и устните, и тялото си да му доставям удоволствие и да го задоволявам и ще правя всичко, което той поиска. Всичко. Всичко, на което ме научи Куилън, ще правя за Линк. Тялото и душата ми ще бъдат инструмент за негово и за мое удоволствие… — Тя се усмихна на себе си, свита в обятията му. — Не може и да става сравнение между любовта на Линк и на Куилън, но това, което на моя мил му липсва като умение, той го компенсира със сила и енергия. И с нежност. Той има вълшебни ръце и устни. Никога, никога, никога преди не е било като сега.“
— Любенето е само началото на секса, Орланда — й бе казал Горнт. — От тебе може да излезе истинска чародейка. Ти можеш да изпълваш мъжа с такова неутолимо желание, че чрез тебе да разбере целия живот. Но за да стигнеш до екстаза, трябва да го потърсиш и да се потрудиш.
„О, аз ще го търся за Линк. Кълна се в Богородица, ще поставя ума, сърцето и душата си в услуга на живота му. Когато се ядоса, аз ще го успокоявам. Не възпирах ли толкова пъти гнева на Куилън с нежността си? Не ели чудно да имаш такава власт, а е толкова лесно, след като веднъж си се научила, толкова е лесно и ти доставя такова удовлетворение.