— Йан се обади да каже, че бил задържан, но тръгва. Всеки момент ще пристигне — напрежението на Плъм прозираше. — Шампанското е готово, както и моята малка реч. Всичко е готово — погледна той Крос. — Ела, Роджър. Нека ти налея нещо за пиене. Перие, нали? Сложил съм няколко бутилки да се изстудяват.
Крос го последва, също така зарадван от възможността да поговорят насаме, но точно когато стигнаха до кухнята, стаята изведнъж утихна. На вратата стоеше Дънрос с Рико и Гавалан. И тримата сияеха.
— Слушай, Джейсън, аз… — Крос замълча. Плъм вече се бе обърнал към бара и ако не го гледаше внимателно, нямаше въобще да забележи как сръчно счупи един мускал над пълната с шампанско чаша, скри остатъците в ръката си и после ги пусна в джоба си, вдигна подноса, на който имаше четири чаши и се отправи към вратата. Крос гледаше вцепенен как се приближи до Дънрос и му поднесе шампанското.
Тай-панът предложи чаша първо на Рико, после на Гавалан. Без никакъв видим подтик сам той взе чашата с приспивателното. Плъм взе последната и връчи подноса на един объркан сервитьор.
— Добре дошъл, Йан, и поздравления за удара — вдигна приятелски тост Плъм, без да придава особено значение на събитието. Стоящите наблизо учтиво го последваха. Дънрос, разбира се, не пи в своя чест.
— А сега може би трябва да вдигнеш тост за Ричард Куанг и Джонджон и за тяхното обединение? — предложи Плъм и гласът му прозвуча странно.
— Защо не? — засмя се в отговор Дънрос и погледна към Джонджон в другия край на стаята.
— Брус — извика той, като вдигна чашата си, и всред всеобщия шум в стаята се образува тихо островче. — За „Виктория“!
Гласът му се усили и пресече всички разговори. Останалите замълчаха по средата на изречението.
— Може би всички трябва да се присъединят към тоста. Току-що разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ се е съгласила да отпусне на теб и всички останали банки половин милиарден заем преди отварянето на борсата в понеделник.
В стаята се възцари още по-дълбока тишина. Влязоха и стоящите на балкона, Горнт беше сред първите.
— Какво?
— Разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ заема на Хонконг — предоставя на „Виктория“ да даде в заем на другите банки — половин милиард долара в брой и още толкова, ако поиска. Край на натиска върху банките! — Дънрос вдигна чашата си. — За „Виктория“!
Всред внезапно надигналата се всеобща врява, когато всички започнаха да задават въпроси и точно преди Дънрос да отпие, Крос се спъна и се блъсна в него, като събори чашата му. Тя се разби на парчета на паркета.
— О, Боже! Съжалявам — извини се той. Плъм го изгледа ужасен.
— За Бо…
— А, Джейсън, толкова съжалявам — пресече го Крос и побърза да добави, докато един сервитьор трескаво събираше парчетата стъкло. — Може би ще донесеш друга чаша на Йан.
— Ъ, да, но… — Плъм сковано понечи да тръгне, но беше спрян от думите на Рико:
— О, ето, тай-пан, моля, вземете моята чаша.
Джонджон надвика адския шум:
— Тишина, тишина за момент! — и си проправи път към Дънрос. — Йан, сигурен ли си? Сигурен ли си за парите?
— О, да — отвърна бавно Дънрос, като отпиваше от чашата на Рико и се наслаждаваше на момента. — Лично Тип Ток ми се обади. Ще го съобщят по новините в девет.
Последваха бурни ръкопляскания и нови въпроси и отговори. Дънрос улови втренчения поглед на Горнт от другия край на стаята. Усмивката му се вкамени и той вдигна чашата си, пренебрегвайки вълната от въпроси.
— За твое здраве, Куилън! — извика той с насмешка. Разговорът пак моментално замря. Всички се обърнаха към тях.
Горнт му върна тоста със същия насмешлив тон:
— За твое, Йан! Наистина ли ще получиш парите на „Чайна“?
— Да, и между другото, току-що уредих нов оборотен капитал от 50 милиона щатски долара. „Ноубъл хаус“ сега е най-солидната в колонията.
— А каква е гаранцията? — изплющя гласът на Горнт във внезапно възцарилата се тишина.
— Честта на „Ноубъл хаус“! — Дънрос се обърна към Джонджон с безгрижие, каквото всъщност не чувстваше. — Заемът е от „Ройъл Белгиум“, филиал на „Фърст сентръл“ от Ню Йорк, и е гарантиран от тях. Петдесет милиона щатски долара — повтори той, наслаждавайки се на звука, като нарочно не погледна Горнт. — Между другото, Брус, утре ще върна заема за двата ми кораба. Вече нямам нужда от него, „Ройъл Белгиум“ ми предлага по-добри условия.
Джонджон само го изгледа:
— Ти шегуваш ли се?
— Не. Току-що говорих с Пол — Дънрос погледна за секунда Плъм. — Извинявай, Джейсън, затова закъснях. Трябваше естествено да се видя с него. Брус, Пол вече е в банката, за да организира навременното прехвърляне на парите на „Чайна“ до отварянето на борсата утре — и помоли веднага да отидеш при него.