При падането горните етажи се удариха и откъснаха върха на по-ниския „Синклер тауърс“, после се срутиха и разпаднаха на парчета. Част от земния поток и разрушеното жилище продължиха пътя си надолу, нахлуха в една строителна площадка на склона на планината и спряха. Щом сградата се срутил сред облак прах, угаснаха и лампите. И над целия Мид Левълс легна вцепенена, бездънна тишина.
После се разнесоха писъци.
В тунела под „Синклер роуд“ Суслов се задушаваше, полузаровен всред отломки от зидария. Част от тавана на тунела се бе разкъсала, от разрушените отводни и водопроводни тръби струеше вода и тунелът се пълнеше бързо. Суслов се изправи несигурно и си проправи път навън, разсъдъкът му беше объркан и безпомощен, не знаеше нито какво става, нито какво се е случило, само, че някак си е бил заловен и упоен и сега е в някакъв кошмарен ритъм на сън и безсъние в червената стая. Огледа се наоколо, обхванат от паника. Всички сгради бяха тъмни, нямаше ток, заобикаляше го някакъв безформен куп от пищящи, мърдащи отломки. После инстинктите му надвиха и той побягна през глава надолу по „Синклер роуд“.
Високо горе на „Коутуол роуд“ чакащите от другата страна на първото свлачище не бяха пострадали, само парализирани от шока. Неколцината, които още се държаха на крака, сред тях и Кейси, не можеха да повярват на очите си. Докъдето им стигаше погледът, не се виждаше никакъв път, всичко беше отнесено от огромното свлачище. По-голямата част от допреди малко терасирания склон сега представляваше неравна повърхност от кал, пръст и камъни — пътищата и сградите бяха изчезнали, а Дънрос и компанията му бяха отнесени някъде надолу по склона.
Кейси се опита да изпищи, но бе останала без глас. После от устата й се откъсна едно „О, Боже! Линк!“, краката й сами я понесоха и преди да разбере какво става, тя вече лазеше, падаше и си пробиваше път надолу към развалините. Тъмнината беше ужасна, изпълнена с вледеняващи писъци, отвсякъде се надигаха гласове, викове за помощ, невероятната разкривена купчина от отломки все още се помръдваше тук-там, някъде още падаха и се разбиваха парчета от сградата. Изведнъж нощта се освети от експлодиращи електропроводи, които изригваха каскади от кълбовидни мълнии над развалините.
Кейси се втурна обезумяла към мястото, където по-рано беше фоайето. Далече надолу, почти скрита в тъмнината, се стелеше разкривена маса от чакъл, бетонни блокове, греди, обувки, играчки, съдове, дивани, столове, легла, радиоапарати, телевизори, дрехи, крайници, книги, три коли, които бяха паркирани отвън, и нови писъци. После в светлината на експлодиращите електропроводи тя зърна надолу по склона смачканите останки на някогашния асансьор със стърчащи от него счупени ръце и крака.
— Линк! — крещеше, колкото глас имаше Кейси, без да усети, че плаче и сълзите се стичат по лицето й. Но отговор нямаше. Започна отчаяно да се катери по опасните отломки, едва не падна, но пак запълзя надолу. Около нея пищяха и викаха мъже и жени. Някъде наблизо се разнесе слаб ужасен вопъл и отломките помръднаха. Тя падна на колене, чорапите и роклята й бяха скъсани, коленете й издрани, и отмести няколко тухли, под които се откри малка кухина и в нея три-четири годишно китайче ужасено, кашлящо, почти задушено, заклещено под огромна стенеща купчина каменни късове.
— О, Боже, горкичкото.
Кейси се огледа наоколо обезумяла, но нямаше кой да й помогне. Част от отломките се размърдаха със стон и писък, като освободиха голям бетонен къс със забодено в него армиращо желязо. Забравила собствената си безопасност, Кейси започна да размества парчетата с разкървавени пръсти. Отломките под нея отново се размърдаха и част от тях се свлякоха надолу по склона. Тя отчаяно разчисти с нокти малък проход и сграбчи ръката на момиченцето, като му помогна да се измъкне навън, после го прегърна и бързо се отдръпна на по-безопасно място, тъй като отломките, на които беше стъпила, се срутиха — Кейси остана сама, с треперещото дете в безопасност й невредимо в ръцете й, вкопчило се здраво в нея.
Когато лавината от пръст се спусна надолу по хълма и разкъса по-голямата част от пътя и парапета, на края на които свряха Дънрос и компанията му, те бяха пометени надолу по стръмния склон, но падането им бе омекотено от храсталак и друга растителност. Тай-панът се изправи в здрачевината, объркан и замаян, учуден, че може да стои на краката си и е невредим. Наблизо се чуваха агонизиращи стонове. Дънрос се изкачи опипом по стръмния, кален и мокър склон до Дайан Чен. Тя беше почти в безсъзнание и стенеше, единият й крак беше жестоко извит под нея. Костта й стърчеше навън, но доколкото можеше да се забележи, нямаше разкъсани артерии и опасни кръвоизливи. Той изпъна крака й колкото се може по-внимателно, но тя изпищя от болка и припадна. Дънрос почувства нечие присъствие наблизо и погледна нагоре. Там стоеше Рико, разрошена, с разкъсана рокля и без обувки, от носа й се стичаше струйка кръв.