— Загасете кибрита, за Бога! — изрева той. — Всички ни ще пратите по дяволите!
Видя Кейси.
Полицейската кола се изкачваше с рев нагоре по хълма след пожарната и макар че сирената й виеше, никой в натовареното движение не й правеше път. Армстронг приемаше обажданията по радиото:
— Всички полицейски части и пожарни команди да се насочат към „Коутуол роуд“. Тревога, тревога, тревога! Ново земно свличане в района на По Шан и „Синклер роуд“! Обадилите се съобщиха, че са се срутили „Роуз корт“ и други две дванадесететажни сгради.
— Ама че работа! — промърмори Армстронг. — Внимавай, за Бога! — сопна се той на шофьора, който бе преминал в другото платно и едва не се блъсна в един камион. — Тук завий надясно, мини напряко през „Касъл“ за „Робинсън“ и тръгни по този път за „Синклер“.
Изтощен и със силно главоболие, той се прибираше вкъщи след нов възстановителен сеанс с Брайън Куок, когато чу съобщението за свличането. Спомни си, че на „Синклер роуд“ живее Крос, който му каза, че ще ходи на приема на Джейсън Плъм, като преди това ще провери с Роузмънт някаква следа, и реши да иде да види какво става. Боже, кой ще поеме СИ, ако с Крос се е случило нещо? И дали ще трябва да освободим Брайън, или ще го задържим, или какво?
Нов глас, решителен и спокоен, надделя над силните атмосферни смущения по радиото:
— Говори заместник-началникът на пожарната охрана, Соумс. Извънредно положение от първа степен! — Армстронг и шофьорът затаиха дъх. — Намирам се на кръстопътя на „Синклер“, „Робинсън“ и „Коутуол роуд“, където съм установил щаба си. Извънредно положение от първа степен, повтарям, от първа степен! Веднага да се уведомят комисарят и губернаторът, това е катастрофа от голям мащаб. Предупредете всички болници в колонията да имат готовност. Всички линейки и медицинският персонал да се отправят към района. Ще имаме нужда от незабавна и значителна армейска помощ. Няма ток, така че искаме генератори, кабели и прожектори.
— Боже Господи! — възкликна Армстронг. После рязко се обърна към шофьора. — Натисни газта, за Бога, и побързай!
Колата увеличи скоростта си.
— О, Йан — проплака Кейси, все още със зашеметеното дете на ръце. — Линк е там някъде долу.
— Да, да, знам — надвика той безумния хаос от писъци и викове за помощ, заглушаващи зловещото скърцане на развалините, които продължаваха да се слягат. Наоколо бродеха хора, които не знаеха къде да търсят, откъде да започнат, как да помогнат.
— О, да, но… но Линк. Аз не зн… — тя замълча.
Точно пред тях на склона, недалеч от останките на асансьора, се слегна голяма купчина изкривени греди и раздробени късове бетон и даде началото на нова лавина от камъни надолу по хълма. Дънрос насочи фенерчето си натам и те видяха как асансьорът бе засипан от вълна от падащи отломки и се свлече надолу, оставяйки след себе си пътека от тела.
— О, Боже — изплака Кейси. Детето се вкопчи уплашено в нея.
— Върни се в колата, там ще си в без… — в този момент към тях се втурна някакъв обезумял от тревога мъж, погледна детето в ръцете й, после го грабна и го притисна до себе си, благодарейки сподавено на Бога и на нея.
— Къде, къде я намерихте?
Кейси му посочи вцепенено.
Той погледна объркан мястото, после се отдалечи в нощта, без да скрие сълзите си на облекчение.
— Остани тук, Кейси — каза настоятелно Дънрос всред шума на приближаващите се от всички страни сирени. — Аз ще поогледам набързо.
— Внимавай, моля те. Не ти ли мирише на газ?
— Да, много силно.
Като си светеше с фенерчето, той започна да слиза надолу по развалините, под, над и между отломките, като се хлъзгаше, падаше и пак ставаше. Беше опасно да се върви сред тази несигурна и скърцаща маса. Първото смачкано тяло беше на някаква непозната китайка. Десетина ярда по-надолу попадна на мъж европеец със смазана, почти липсваща глава. Освети набързо с фенерчето пред себе си, но не видя Бартлет сред труповете. Малко по-надолу имаше още две премазани тела, и двете на китайци. Като преодоля гаденето си, той се промъкна под един опасен навес до европееца и като придържаше внимателно фенерчето си, бръкна в джоба му. Шофьорската книжка беше на името на Ричард Пагмайър.
— Боже! — прошепна Дънрос. Миризмата на газ беше много силна. Стомахът му се преобърна, когато от някакви електропроводи долу в ниското бликнаха нови искри. „Всички ще отидем на оня свят, ако тия искри стигнат дотук“ — помисли си той. Измъкна се внимателно от развалините и се изправи в цял ръст, като задиша по-спокойно. След няколко крачки дочу слаб стон. Трябваше му малко време, за да се ориентира, но откри източника и се спусна надолу с разтуптяно сърце. Мушна се много внимателно под един огромен навес от греди и отломъци. Хвана здраво с ръце бетонния отломък. Наблегна с все сила и го отметна настрани. Отдолу се показа мъжка глава.