— Ти си жена и Хонконг yan така, че ако искаш да живееш добре и да притежаваш всички хубави неща, да бъдеш ценена, обичана, любена и да си в безопасност — бъди жена.
— Как, любими?
— Мисли само за моето удоволствие и за моята наслада. Дай ми страст, когато имам нужда от това, спокойствие, когато трябва и щастие и свобода през цялото време. Готви майсторски, изучи прекрасните вина, винаги бъди дискретна, защитавай имиджа ми и никога не бъди заядлива. В замяна на това аз ще правя всичко каквото е необходимо със същата страст. Но, това е, което искам от теб, не по-малко. Ти искаше да бъдеш моя държанка. Аз ти казах всичко това, преди да започнем и ти се съгласи.
— Зная, че е така и ми харесва да съм твоя любовница, но… но понякога се тревожа за бъдещето.
— Няма за какво да се тревожиш. Но знаеш, че нашите правила бяха поставени предварително. Ние ще подновяваме нашия договор всяка година, в случай, че ти искаш, докато навършиш двадесет и четири, а след това, ако решиш да ме напуснеш, ще ти дам апартамента, достатъчно пари и една прилична зестра за подходящ съпруг. Договорихме се и твоите родители се съгласиха.
Така беше. Орланда си спомни как майка й и баща й одобриха с ентусиазъм връзката, дори сами й предложиха, когато се върна от училище в Америка. Казаха й, че Куилън ги е попитал дали може да се сближи с нея, уверявайки ги, че е влюбен.
— Той е добър мъж — каза баща й — и обеща да те осигури добре, ако се съгласиш. Изборът остава за теб, Орланда. Ние ти препоръчваме това.
— Но, татко, чак следващия месец ще навърша осемнадесет, а освен това искам да се върна да живея в Щатите. Сигурна съм, че мога да получа зелена карта и да остана там.
— Да, дете, можеш да отидеш — каза майка й, — но ще бъдеш бедна. Ние нищо не можем да ти дадем, никаква помощ. Какво ще работиш? Кой ще те подкрепя? По този начин ти можеш да си осигуриш известен доход и да получиш собственост.
— Не, той е толкова стар. Той е…
— На един мъж възрастта не му личи така както на една жена. Той е силен и уважаван и от години се отнася добре с нас. Обеща да те обича, а и финансовите споразумения са щедри, колкото и време да останеш с него.
— Но аз не го обичам.
— Говориш абсолютни глупости. Зъбите ще измръзнат, ако устните не ги пазят. Тази възможност, която ти се предоставя, е като косата на феникса и сърцето на дракона. Какво ще направиш в замяна на това? Бъди жена и почитай и се подчинявай на един добър мъж няколко години. И дори след това няма да има край, ако искаш и ако си вярна и умна. Кой може да каже? Жена му е инвалид и си отива. Ако му доставяш удоволствие и го обичаш достатъчно защо пък да не се ожени за теб?
— Да се ожени за евроазиатка! Куилън Горнт? — тя избухна.
— Защо не? Ти не си просто евроазиатка, ти си португалка. Той има британски синове и дъщери вече, айейа? Времената се менят, дори тук, в Хонконг. Ако дадеш най-доброто от себе си, кой знае? Роди му един син след година-две, с негово разрешение и кой знае? Боговете са си богове и ако пожелаят могат да изпратят гръм от ясно небе. Не бъди глупава. Любов ли? Какво означава за теб тази дума?
Орланда Рамос гледаше града, без да го вижда. „Колко глупава и наивна бях тогава — помисли си тя. — Наивна и много глупава. Но сега зная по-добре. Куилън много добре ме научи.“
Тя погледна Линк Бартлет.
„Да, аз съм много добре обучена. Да бъда най-добрата съпруга, която някога някой мъж би могъл да има, която Бартлет винаги ще има. Никакви грешки този път. О, не никакви грешки. Куилън ще ми помогне да отстраня Кейси. Ще бъда мисис Линк Бартлет. Всички богове и всички дяволи са ми свидетели, това е онова, което ще стане…“
Тя го наблюдаваше, а на лицето й имаше усмивка, която той не успя да разбере.
— Какво има?
— Мислех си какъв късмет съм имала, че те срещнах.
— Винаги ли правиш комплименти на мъжете?
— Не, само на онези, които ми харесват, а те се срещат толкова рядко, колкото коса от феникс или сърце от дракон. Още пастет?
— Благодаря, малко. Ти не ядеш.
— Пазя се за вечеря. Трябва да спазвам диетата си — аз не съм като теб.
— Аз работя денем. Когато мога играя тенис, голф. А ти?
— Играя малко тенис. Ходя много пеша, но все още вземам уроци по голф.
„Да, полагам големи усилия да съм най-добрата във всичко, което правя и съм най-добрата за теб, Линк Бартлет.“ В тениса беше много добра, а и голф играеше прилично, защото Куилън настоя да се научи, тъй като той ги обичаше.
— Гладен ли си?
— Умирам от глад.
— Ти каза, че искаш китайска храна, нали? Това ли искаш наистина?
Той повдигна рамене.