— За мен няма значение. Каквото искаш ти.
— Сигурен ли си?
— С положителност. Защо, какво би искала ти?
— Ела.
Той я последва. Тя отвори вратата на трапезарията. Масата беше изящно подредена за двама. Цветя и бутилка „Вердичио“ в лед.
— Линк, отдавна за никого не съм готвила. Но сготвих за теб вечеря по италиански. Прясна пица aglio e olio — чесън и олио, телешко — piccata, зелена салата, еспресо и бренди. Как ти се струва? Ще са ми необходими само двадесет минути, а ти можеш да прочетеш вестника докато чакаш. После можем да оставим всичко на амата като се върне и да отидем да танцуваме или да покараме. Какво ще кажеш?
— Обичам италианската кухня, Орланда.
За момент се замисли на кого беше казал, че любимата му кухня е италианската. На Кейси или на Орланда?
48
Брайън Куок трепна и се събуди. Беше сънувал кошмар, после се събуди, но все още някак си в дълбоката тъмна бездна на съня. Сърцето му подскачаше, мислите му бяха объркани и нямаше никаква разлика между съня и будното състояние. Обзе го паника. Осъзна, че е гол и все още в същата топла тъмнина на килията. Спомни си кой е и къде е.
„Трябва да са ме упоили — помисли той. Устата му беше пресъхнала, главата го болеше. Отново легна на хлъзгавия матрак и се опита да събере мислите си. Смътно си спомни, че беше в канцеларията на Армстронг, а преди това с Крос обсъждаха 16/2 и след това просто се събуди в тази тъмнина, опипвайки стените, за да се ориентира. Чувстваше, че са близо, отпъждаше ужаса от факта, че е предаден и беззащитен в недрата на полицията в една кутийка без прозорци. После изтощителен сън и събуждане и сърдити гласове — дали не сънува това — и после пак сън… не, първо ядене, не яде ли най-напред… да, помия, която те нарекоха вечеря и студен чай…
Хайде, мисли! Важно е да мислиш и да запомниш… Да, спомням си беше противно задушено и студен чай след това, по-късно закуска. Яйца. Дали яйцата бяха най-напред или пък задушеното… да, всеки път светваше за момент докато ядях — точно колкото да се нахраня… не, светлините угасваха и аз всеки път си дояждах в мрак. Спомням си, че си дояждах в мрак и че мразех да ям на тъмно и след това се изпикавах в кофата в тъмнината, връщах се на матрака и отново лягах.
От кога съм тук?“
Той уморено провиси краката си от леглото и залитна към една стена, всичко го болеше. Трябваше да направи гимнастика, да се раздвижи, да се проясни мозъкът му и да е готов за разпита. Не, те няма да го сломят. Той е силен и подготвен и познава някои от уловките.
„Кой ме предаде?“
Усилието да реши това беше твърде голямо за него затова събра сила и направи няколко немощни клякания. Чу глухи стъпки, които приближаваха. Бързешком стигна до леглото и легна, преструвайки се, че спи и сърцето му се сви докато сдържаше страха си. Стъпките спряха. Внезапно едно резе издрънча и се отвори. В килията влезе сноп светлина и една едва различима ръка постави долу метална чиния и метална чаша.
— Изяж си закуската и побързай — каза гласът на кантонезки. — Скоро ще те извикат за нов разпит.
— Слушай, искам… — извика Брайън Куок, но люкът вече беше затворен с щракане и той остана сам в тъмнината с ехото на своите думи.
„Спокойно — нареди си той — успокой се и мисли.“
Килията беше залята от светлина. Очите го заболяха. Когато привикна видя, че светлината идваше от тавана високо горе и си спомни, че я беше виждал и преди. Стените бяха тъмни, почти черни и сякаш притискаха душата му. „Не се притеснявай от това — помисли си той. — И преди си виждал тъмните килии и въпреки, че никога не си участвал в подобен разпит познаваш принципите и някои хитрини.“
Доповръща му се при мисълта за предстоящите мъчения.
Усещаше, че го наблюдават въпреки, че не можеше да види шпионки. Върху чинията имаше две изпържени яйца и дебело парче тръпчив хляб. Хлябът беше леко препечен. Яйцата бяха студени, мазни и неапетитни. В чашата имаше студен чай. Нямаше никакви прибори.
Той жадно изпи чая, опитваше се да удължи удоволствието, но преди още да беше усетил неговия вкус вече го беше изгълтал, а незначителното количество не уталожи жаждата му. Дю не ло мо, какво не би дал за една четка за зъби, за бутилка бира и…
Светлината угасна така внезапно както беше запалена. Трябваше му доста време, за да привикне отново. „Спокойно. Приемай всеки ден така както идва, всеки разпит както идва.“
Страхът отново го обзе. Знаеше, че не е истински готов, без достатъчно опит, въпреки че беше минал кратко обучение по оцеляване при залавяне — как да се държиш, ако те хвана врагът. Но КНР не е врагът. Истинският враг са британците и канадците, преструващи се на приятели.