Отново потъна в дълбоки сънища, лоши сънища, сънища подпомагани от лекарства, и Щастливата долина беше Долината на смъртта. Очите му не почувстваха внимателното включване на светлините нито отварянето на вратата.
Беше време отново да се започне.
Армстронг погледна към приятеля си, изпълнен със съчувствие. Светлините бяха намалени внимателно. До него беше старши агент Малкълм Сан, един пазач от СИ и докторът. Доктор Дорн беше малък, пъргав, леко плешив специалист, вдъхновен и енергичен. Той напипа пулса на Брайън Куок, измери кръвното му налягане и се заслуша в биенето на сърцето му.
— Клиентът е в добра физическа форма, суперинтендант — каза той с лека усмивка. — Кръвното му налягане е доста високо, но това трябва да се очаква.
Той отбеляза, резултатите на една диаграма, подаде я на Армстронг, който погледна часовника си, записа времето и също подписа диаграмата.
— Продължавайте — нареди той.
Докторът напълни спринцовката и особено внимателно инжектира Брайън Куок. Почти нямаше белег, само едно мъничко петънце от кръв, което избърса.
— Време за вечеря, по желание — каза той с усмивка.
Армстронг само кимна. Пазачът от СИ добави вода в кофата и това също беше нанесено на диаграмата.
— Много умно от негова страна да измерва нивото, не мислех, че ще го направи — отбеляза Малкълм Сан. Инфрачервените лъчи правеха лесно наблюдението и на най-незначителните движения на Куок от шпионки, монтирани в светлините на тавана. — Дю не ло мо, кой би си помислил, че той е къртицата? Умен. Винаги е бил така дяволски умен.
— Да се надяваме, че бедният нещастник не е чак толкова дяволски умен — отговори раздразнено Армстронг. — Колкото по-скоро проговори, толкова по-добре. Старецът няма да се откаже от него.
Останалите го погледнаха. Младият пазач от СИ потръпна. Доктор Дорн наруши неловката тишина.
— Още ли да поддържаме двучасовия цикъл, сър?
Армстронг погледна приятеля си. Първото лекарство в бирата беше около един и половина следобед. Оттогава Брайън Куок беше на втора класификация — химическа схема сън-събуждане-сън-събуждане. На всеки два часа. Инжекции за събуждане точно преди 16.30, 18.30, 20.30 и така ще продължи до 6.30 сутринта, когато ще започне първият сериозен разпит. Десет минути след всяка инжекция затворникът бива принудително изтръгнат от сън, жаждата и гладът нарастват от лекарствата. Храната ще бъде излапвана лакомо, студеният чай ще бъде изгълтван жадно, а лекарствата бързо ще оказват въздействие. Дълбок сън, много дълбок и кратък, подпомаган от следващата инжекция. Смяна на тъмнината с ярка светлина, смяна на метални гласове с тишина. А после събуждане. Закуска. И два часа по-късно — вечеря, и два часа по-късно — закуска. За едно съзнание, което все повече и повече губи ориентация дванадесет часа ще се превърнат в шест дена, повторение на всеки час. Няма нужда от физически мъчения, само тъмнина и липса на ориентация, достатъчно, за да откриеш онова, което искаш да откриеш от врага или да го накараш да подпише онова, което искаш. Всеки.
Всеки след седмица сън-събуждане-сън, последван от два или три дена без сън. Всеки.
„О, всемогъщи Боже — помисли си Армстронг — ти, нещастно мръсно копеле, ти ще се опиташ да издържиш, а това изобщо няма да ти е от полза. Изобщо. — Армстронг отново се сети. — Но той не е твой приятел, а вражески агент — просто «клиент» и враг, който години наред е предавал теб, всичко и всички. Вероятно той е тикнал в затвора Фонг Фонг и неговите момчета, които са сега в някоя отвратителна смрадлива килия и получават същото, но без лекари и наблюдение и грижи. И все пак можеш ли да се гордееш с този вид манипулиране, може ли някой цивилизован човек?
Не. Необходимо ли е да се вкарват отвратителни химикали в някое безпомощно тяло?
Не… да, да, така е, да, понякога, и убиването понякога е необходимо. Луди кучета, хора — о, да, някои хора са зли и луди кучета. Да. Човек трябва да използва тези модерни психически способи, развити от комунистите под ръководството на КГБ. Ах, но трябва ли да ги следваме?
За Бога не зная, но зная, че КГБ се опитва да разруши всичко и да ни доведе до тяхното ниво…“
Погледът на Армстронг се фокусира и той видя, че всички са се втренчили в него.
— Какво?
— Да продължим ли с двучасовия цикъл, сър? — повтори обезпокоен лекарят.
— Да. Да, и в 6:30 ще започнем с първия разговор.
— Вие ли ще го водите?
— Такова е нареждането, за Бога — изръмжа Армстронг. — Не можеш ли да четеш, дявол да го вземе?
— О, съжалявам — отвърна веднага докторът. Всички знаеха за приятелството на Армстронг и Куок и за нареждането на Крос той да води разпита. — Искаш ли успокоително, Стари приятелю? — попита д-р Дорн загрижено.