— Да. — Старият моряк отново хвърли поглед на овързаното с вериги тяло. Лицето му се намръщи. — Еееий, но когато Доходният Чой пребледня като медуза при първи писък на този блудник и при вида на кръвта трябваше да пусна газ, да се изсмея и да спася реномето му! Днес младите нямат никакви сила на духа — повтори Уу, а после запали нова цигара и поклати глава. — Но ти си прав. След тази вечер Доходният ще бъде оставен там, където му е мястото, за да стане още по-доходоносен. — Той хвърли поглед на Смолпокс Кин. — Мъртъв ли е?
— Още не. Какъв противен кучи син и мръсник — да удари с лопата Сан Намбър Уан на „Хаус ъф Чен“, а после да ни излъже за това, айейа! И да отреже ухото на Чен и да обвини баща си и брат си и да лъже и за това! А после да вземе откупа, макар че не можеха да доставят стоките! Ужасно!
— Отвратително! — Старецът се изкикоти. — Дори по-ужасно, да позволи да го хванат. Но тогава ти показа грешката на този блудник в ужасните му начинания, Гудуедър Пуун.
Те се изсмяха щастливи.
— Да му отрежа ли другото ухо, Фор Фингър?
— Още не. Скоро, да, много скоро.
Пуун отново почеса главата си.
— Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо ми каза да сложа техния знак на Сан Намбър Уан и да го оставя така, както те планираха да го оставят? — Той се намръщи. — Когато този блудният умре, това означава, че всички Бивши вълци са мъртви, айейа! Така, че каква е ползата от този знак?
Фор Фингър се изкикоти.
— Всичко става ясно на онзи, който чака. Търпение — каза той, много доволен от себе си.
Знакът внушаваше, че Вълците са живи. Ако само той и Пуун знаеха, че всички са мъртви, по всяко време можеше да възкреси, тях или заплахата от тях. По негова прищявка. „Да — помисли си щастливо той, — убий един, за да изпълниш с ужас десет хиляди! Вълците лесно могат да станат постоянен източник на допълнителен доход на нищожна цена. Няколко телефонни обаждания, едно или две умишлени похищения, може би още нечие ухо.“
— Търпение, Гудуедър Пуун. Скоро ще раз… — Той спря. Двамата мъже съсредоточиха поглед върху същата точка в тъмнината. Един малък слабо осветен товарен кораб току-що започна да се вижда. След миг две светлини проблеснаха на върха на мачтата му. Уу веднага отиде на командния пост и изпрати отговор. Корабът отвърна.
— Добре — щастливо каза Уу, святкайки в знак на потвърждение. Екипажът на палубата също беше видял светлините. Един изтича долу, за да доведе останалите моряци, а другите застанаха на бойните си позиции. Очите на Уу попаднаха на Смолпокс Кин. — Първо него — каза той с неприязън. — Доведете сина ми тук.
Пол Чой едва опипваше пътя си по палубата. С благодарност гълташе чистия въздух, вонята, която идваше от долните палуби надделяваше. Изкатери се по пътеката, водеща към кърмата. Когато видя червената мръсотия по палубата и лицето на Смолпокс, стомахът му отново се разбунтува и той още веднъж повърна през борда.
Фор Фингър Уу каза:
— Дай ръка на Гудуедър Пуун.
— Какво?
— Ушите ти с повърнато ли са пълни? — изкрещя старецът. — Дай му ръка.
Изплашен Пол Чой се олюля към стария моряк, а кормчията гледаше с интерес.
— Какво искаш… какво искаш да направя?
— Вземи му краката!
Пол Чой се опита да овладее желанието си да повърне. Затвори очи. Ноздрите му бяха пълни с миризмата на повръщано и кръв. Наведе се, взе краката и част от тежката верига и се олюля почти падайки. Гудуедър Пуун носеше основната част от теглото, а и с лекота можеше сам да го носи. Пол Чой също, ако беше необходимо. Той без усилие постави Смолпокс Кин върху перилата.
— Задръж го там! — по предварително споразумение с Фор Фингър старият моряк отстъпи назад, като остави Пол Чой да задържи изпадналия в безсъзнание, с осакатено лице и тежко тяло Кин.
— Пусни го през борда! — нареди Уу.
— Но, татко… моля те… той е… той не е мъ… не е мъртъв още. Мо…
— Пусни го през борда!
Извън себе си от страх и отвращение Пол Чой се опита да изтегли тялото на борда, но вятърът изрева, наклони джонката и последният от Бившите вълци се прекатури в морето и потъна без следа. Пол Чой безпомощно се втренчи във вълните. Видя, че по ризата и ръцете му има кръв.
— Тука! — с пресипнал глас Уу подаде на сина си бутилка. В нея имаше уиски, качествено уиски. Пол Чой малко се задави, но стомахът му задържа напитката. Уу се обърна към капитанския мостик, помаха на кормчията в посока на кораба, регулаторът беше отворен за пълен напред. Пол Чой почти падна, но успя да сграбчи парапета и се задържа на краката си, неподготвен за неочаквания рев и рязко увеличената скорост. Погледна баща си. Старецът беше до румпела, Гудуедър Пуун наблизо, и двамата се взираха в мрака. Виждаше малкия кораб и стомахът му отново се разбърка, мразеше баща си, гадно му беше, че е на борда, въвлечен в нещо, което очевидно е контрабанда.