— Лесно ли е да се намерят тези звукови сигнализации или да се уреди изплуването след ден или два? — попита Уу.
— Или за седмица или две седмици, ако искаш, татко.
— Ще запишеш ли как да се направи всичко това? Можеш ли да го уредиш?
— Разбира се. Но защо не си купиш вълшебно око, като тяхното?
— За какво ни е и кой може да работи с него? — подигра се старецът отново. — Ние имаме носове и уши и очи.
— Но ви хванаха тази вечер.
— Дръж си езика! — каза ядосано Уу. — Това е Джос, джос, шега на боговете. — Ние сме в безопасност и това е, което има значение!
— Не съм съгласен, капитане — каза Пол Чой без страх сега, когато всичко си беше на мястото. — Би било лесно да оборудваме тази лодка с вълшебно око — тогава ще можете да ги виждате веднага щом те ви видят. Така че без страх ще им натриете носовете и никога няма да си губите товара. Айейа? — Той се усмихна вътрешно като видя, че захапаха въдицата — Никога няма да направите грешка, дори и най-незначителна. И няма да сте в опасност. И товар със сигнализатори. Няма нужда дори да си до мястото на спуснатия товар, айейа?
— Това би било чудесно — каза Пуун пламенно. — Но, ако боговете са срещу теб, Доходоносни Чой, дори и вълшебни очи няма да ти помогнат. Тази вечер беше на косъм. Този мръсник не трябваше да е там.
Те погледнаха кораба, който стоеше неподвижно. Чакащ. Уу включи мотора, за да се придвижат бавно напред.
— Не искам да навлизаме много дълбоко във водите на КНР — каза неспокойно той. — Онези мръсници нито са така вежливи, нито много-много спазват закона. — Той потръпна. — Бихме могли да си вземем едно вълшебно око, Гудуедър Пуун.
— Защо не си набавите една от онези патрулни лодки? — каза Пол Чой като отново хвърли въдица. — Или някоя малко по-бърза. Тогава ще можете и да ги изпреварвате.
— Някоя от онези? Ти луд ли си?
— Кой би ни продал такава? — запита Уу, изгаряйки от нетърпение.
— Японците.
— Разкарай оттук всички дяволи от източните морета! — каза Пуун.
— Може би те ще ви построят нещо такова, оборудвано с радар. Те…
Той спря, тъй като полицейският патрулен кораб запали силно ръмжащите си мотори и с включена сирена се втурна шумно в нощта.
— Виж го, отива си — каза Пол Чой на английски с възхищение. — Елегантен кучи син.
Той го повтори на хакло.
— Обзалагам се, че е хванал тай-траулера с вълшебното си око. Те виждат всичко, всяка джонка, всеки кораб на няколко мили, дори и в буря.
Фор Фингър Уу замислено даде на кормчията нов курс и оставайки във водите на КНР се насочиха на север към островите и рифовете около Лан Тао, където щеше да е в безопасност за следващата среща. Там можеха да се прехвърлят на друга джонка с истински регистрации от КНР и Хонконг и да се промъкнат обратно в Абърдийн. Абърдийн! Пръстите му отново нервно докоснаха половинката монета. Беше я забравил в суматохата. Сега пръстите му потрепериха и безпокойството му пламна при мисълта за срещата му с тай-пана тази вечер. Имаше много време. Нямаше да закъснее. Въпреки това увеличи скоростта.
— Елате — повика Пуун и Пол Чой на възглавниците в задната част на кораба, където щяха да са насаме.
— Може би ще е разумно да си останем с джонките и да не вземаме от тези мръсни кораби, сине мой. — Пръстът на Уу прободе мрака в посоката, където беше патрулният кораб, — Чуждите дяволи още повече ще полудеят, ако имам някой от тях в моята флота. Но това твое вълшебно око… можеш ли да го инсталираш и да ни покажеш как да си служим с него?
— Мога да доведа експерти, които да го направят. Хора от Източното море, ще бъде по-добре да ги използваме тях, а не британци или германци.
Уу погледна приятеля си.
— Айейа!
— Не искам някое от тези лайна или техните вълшебни очи на кораба ми. Ако разчитаме на мръсниците, ще загубим богатствата си заедно с главите си — възропта другият.
— Ама да виждаме, когато другите не могат? — Уу пушеше цигарата си. — Има ли друг продавач, Доходоносни Чой?
— Те са най-добрите. И най-евтините, татко.
— Най-евтините, айейа? Колко ще струва това?
— Не зная. 20 000 щатски долара, или пък 40…
Старецът избухна.
— 40 000 щатски долара? Да не съм направен от злато? Аз изкарвам парите си с труд. Да не съм Император У?
Пол Чой остави стареца да се навика. Не изпитваше нищо към него. Нищо след ужаса на цялата нощ, убийството и жестокостите, изнудването и най-вече заради думите на баща му срещу момичето. Уважаваше го заради това, че е моряк, заради смелостта му и умението да ръководи. И като глава на дома. Нищо повече. И от сега нататък ще се отнася към него така както с всеки друг мъж.