— А сега, сега, мистър Линк Бартлет, коя избирате?
— Тебе.
— И аз избирам теб, но междувременно трябва да решим коя предпочиташ. Ако тези не са по вкуса ти, ще отидем другаде. — Тя говореше умишлено безпристрастно, като че ли се разискваше нещо безспорно. — Какво ще кажеш за тази? — Момичето беше прекрасно, онова, което той погледна. Орланда вече беше решила и избрала тази, която тя би предпочела, „но — помисли си тя със задоволство, много уверена в себе си — на бедното момче му се дава правото на избор. О, аз ще бъда толкова съвършена съпруга за теб.“ — В нейната справка пише, че тя е Лили Той. Всички момичета имат работни имена. Тя е на двадесет, от Шанхай. Говори шанхайски и кантонезки, нейните хобита са танцът, карането на лодка и… — Орланда се вгледа в мъничките знаци и той видя прекрасната извивка на врата й — … и пътешествията. Какво ще кажеш?
Очите му погледнаха снимката.
— Слушай, Орланда, не съм бил с уличница от години, откакто бях в казармата. Никога не съм си падал много по тях.
— Напълно те разбирам, и ти си прав — каза тя търпеливо, — но тези не са уличници, не в смисъла, който влагате вие. Няма нищо вулгарно в тях или в това, което предлагам. Нощни дами, които ти предлагат своята младост, в замяна на малко от твоите пари. Това е една честна размяна. Необходимо е предварително да знаеш колко ще приеме и не бива да й даваш парите директно, трябва да ги сложиш в чантата й. Това е важно, а за мен е особено важно твоята първа среща да е съвършена. Аз трябва да пазя твоя имидж…
— Хайде, Орлан…
— Но аз говоря сериозно, Линк. Този избор, този мой подарък няма нищо общо с теб и мен, нищо. Това, което се случва с нас е джос. За мен е важно ти да се радваш на живота, да опознаеш Азия, такава каквато е, а не такава каквато американците си мислят, че е. Моля те!
Бартлет беше объркан, всичките му принципи бяха разбити и се оказаха ненужни. Тази жена го очароваше и удивляваше.
Беше опиянен от топлината и нежността й. Всяка негова частица й вярваше.
И изведнъж, неговото вътрешно аз изкрещя: „внимание“. Еуфорията му отлетя. Току-що се сети, на кого беше споменал, че много обича италианската кухня. Горнт. На Горнт преди няколко дена. Докато разговаряха за най-добрата храна, която някога е опитвал. Горнт. Господи, дали тези двамата са тандем? Не може да бъде! Може би й е споменал и на нея. Дали?
Опита се да си спомни, но не можа. Всичко в него се разтърси, но очите му продължаваха да я виждат изпълнена с очакване там, усмихваща му се, обичаща го. Горнт и Орланда? Не могат да са съдружници. По никакъв начин. „Дори и така, бъди предпазлив. Ти почти нищо не знаеш за нея, затова внимавай, за Бога. Ти си в паяжина, в нейната паяжина. Дали това е и паяжината на Горнт?
Провери я! Провери я! Ако мисли това, което казва, тогава е нещо друго и тя е от друг свят — изключителна. Ще трябва да решиш — ти ще я имаш само според нейните условия.
Провери я докато имаш този шанс. Няма какво да губиш.“
— Какво? — попита тя, усещайки промяната.
— Просто размишлявах върху това, което каза, Орланда. Да избирам ли сега?
52
Суслов седеше в полумрака на тяхната сигурна квартира на „Синклер тауърс“ 32. Заради срещата си с Грей промени мястото на срещата с Артър тук.
Отпи от напитката си. До него на малка масичка имаше бутилка водка, две чаши и телефон. Сърцето му тежко биеше, както винаги когато имаше тайна среща. Никога ли няма да привикне? Не. Тази вечер беше уморен, въпреки че всичко мина отлично. Сега Грей е програмиран. Този нещастен глупак, тласкан от омраза, злоба и ревност! Центърът трябва да предупреди по-нататък БКП за него — тази личност е твърде уязвима. А и Травкин, някога принц, сега нищо, а Жак де Вил — този импулсивен некадърник — и всички останали. Няма значение! Всичко върви отлично. Всичко е подготвено за пристигането на Съндърс. Неволно потрепери.
„Не бих искал да ме хванат. МИ–6 са опасни, предават ни на съд и са фанатици като ЦРУ, но много по-зли. Ако планът на ЦРУ и МИ–6 под кодово име «Анубис» за обединяването на Япония, Китай, Англия, Канада и Америка някога успее, Русия ще бъде разбита завинаги. Ах, моя страна, моя страна! Как ми липсва Грузия, така красива, нежна и цъфтяща.“
Песните от детството, народните песни на Грузия, бликнаха и го върнаха там. Избърса една сълза при мисълта за толкова много красота, така далеч.
„Няма значение, отпуската ми е скоро. След това ще се върна у дома. По същото време и синът ми ще дойде в отпуска от Вашингтон с младата си съпруга и тяхното момченце, родено така разумно в Америка. За него няма проблеми с паспорта. Той е четвъртото поколение, което ще служи. Напредваме.“