Мракът го притискаше. По молба на Артър за по-голяма сигурност беше дръпнал завесите и държеше затворени прозорците, макар че нямаше вероятност да бъдат видени. Апартаментът имаше климатична инсталация, но отново за сигурност беше помолен да не я включва, както и светлините. Разумно беше да напуснат апартамента на семейство Фан, в случай че Грей имаше „опашка“ от СИ към него. Крос му каза, че тази вечер няма да има никой, въпреки, че утре ще бъде прикрепен друг човек.
Той взе такси и спря на „Голдън фери“ за вечерните вестници, преструвайки се на пиян, в случай че го наблюдават, после отиде до „Роуз корт“ и у Клинкър и после тук. Имаше един от СИ пред „Роуз корт“. Мъжът все още беше отвън. Нямаше значение.
Телефонът иззвъня. Звукът го накара да подскочи въпреки, че камбанката беше заглушена внимателно. Три позвънявания, после тишина. Сърцето му подскочи веднъж. Артър скоро ще е тук.
Той докосна един от автоматите, пъхнат зад една от възглавниците. Нареждане от Центъра. Едно от многото нареждания, които не одобряваше. Суслов не обичаше оръжията, ръчните оръжия. С тях можеха да станат грешки, с отровата — никога. Пръстите му докоснаха мъничката ампулка, скрита в ревера му достатъчно близо, за да я достигне с уста.
Той умишлено се отпусна и концентрира сетивата си, искаше да усети присъствието на Артър, преди да е дошъл. Предната врата ли ще използва Артър или задната?
Оттам, където седеше можеше да вижда и двете. Виенето на асансьора. Очите му погледнаха предната врата, но асансьорът спря етажи по-долу. Чакаше. Задната врата се отвори, без да усети нещо. Вътрешностите му се обърнаха, тъй като не успя да разпознае тъмното очертание. За миг беше парализиран. После очертанието изправи едното си рамо и лекото прегърбване изчезна.
— Иисусе! — измърмори Суслов. — Изплаши ме.
— Всичко е част от службата, старче — нежните, лошо произнесени думи бяха примесени със суха, раздираща кашлица.
— Сам ли си?
— Разбира се.
Очертанието безшумно се придвижи във всекидневната. Суслов видя, че автоматът е оставен настрани и той отпусна своя, но в готовност. Стана и топло протегна ръката си.
— Един път си навреме.
Те си стиснаха ръцете. Джейсън Плъм не си свали ръкавиците.
— За малко нямаше да дойда — каза той с нормалния си глас, усмивката беше само по повърхността на лицето му.
— Какво има? — попита руснакът, вглеждайки се в усмивката. — И защо са всички тези „дръпни завесите“ и „не отваряй прозорците“?
— Мисля, че това място може би е под наблюдение.
— А? — Суслов се разтревожи. — Защо не ми каза преди това?
— Казах, мисля, че може и да е така. Не съм сигурен. Ние преодоляхме много проблеми, за да направим безопасна тази къща и не искам по никаква причина да отиде по дяволите. — Гласът на високия англичанин беше малко груб. — Слушай, другарю, всичко пропада. СИ е хванал човек на име Меткин от твоя кораб. Той…
— Какво? — Суслов се втренчи в него с престорено изумление.
— Меткин. Предполага се, че е политко…
— Но това е невъзможно — каза Суслов, тресейки се, играта му завърши. Прикри задоволството си от факта, че Меткин сам влезе в капана си. — Меткин никога няма да позволи да го хванат.
— Дори и така, СИ са го хванали. Армстронг го е хванал — него и един американец от самолетоносача. Задържали са ги на местопрестъплението. Меткин знае ли за „Севрин“?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Да. Дори аз не знаех преди няколко дни, когато от Центъра ми съобщиха да поема от Ворански — Суслов с лекота изопачи истината.
— Сигурен ли си? Робърт почти се побърка от радост. Предполага се, че Меткин е вашият политкомисар и майор от КГБ. Така ли е?
— Да, но е сме…
— Защо по дяволите той или ти, или някой друг не ни каза, че ще провеждате операция, за да се подготвим в случай на провал! Аз съм началник на „Севрин“, а вие провеждате операция, без да се свържете с мен или без да ме осведомите. Винаги беше съгласувано. Ворански винаги ни казваше предварително.
— Но, другарю — Суслов искаше да го успокои, — изобщо не знаех за залавянето. Меткин прави каквото си иска. Той е шефът, старшият на кораба. Аз не вземам участие във всичко, ти знаеш това. — Суслов се извиняваше с мярка и показваше раздразнение. Поддържаше прикритието си, че не той е истинският господар на „Севрин“. — Не мога да разбера какво е притежавал Меткин, за да влезе сам в клопка. Глупаво! Трябва да е полудял. Да благодарим на Бога, в ревера му има отрова, така че няма ну…