— Хванали са го невредим.
Суслов ахна, сега вече истински шокиран. Очакваше, че Меткин отдавна е мъртъв.
— Сигурен ли си?
— Хванали са го невредим. Знаят истинското му име, ранг и номер и точно сега го превозват с РАФ към Лондон под строга охрана.
За миг мозъкът на Суслов спря да разсъждава. Той нареди Меткин да поеме лентата от агента, който трябваше да бъде заловен. От месеци намираше, че Меткин се отнася все по-критично към него, с нарастващо любопитство и следователно е опасен. Три пъти през последните години той хвана лични доклади до Центъра, написани от заместника му, критикуващи лесния начин, по който ръководеше кораба и работата си и връзката му с Джини Фу. Суслов беше сигурен, че Меткин му подготвя капан, може би се опитва да си гарантира почивката в Крим. Подготвя преврат. Вероятно е подшушнал на Центъра, че подозира тайно изтичане на информация от „Иванов“ и това трябва да е Суслов.
Суслов вдигна рамене. Нито Меткин, нито Центърът, нито някой от другите ще иска доказателства. Само подозрението ще го прати по дяволите.
— Сигурно ли е, че Меткин е жив? — попита той, премисляйки новия си проблем.
— Да. Ти си абсолютно сигурен, че той нищо не знае за „Севрин“?
— Да. Да, казах ти вече. — Гласът на Суслов прозвуча остро. — Ти си единственият, който познава всички членове на „Севрин“, нали? Дори Крос не ги знае, нали?
— Не. — Плъм отиде до хладилника и извади бутилка вода. Суслов си наля водка, доволен, че „Севрин“ има много важни безопасни клапани. Само Крос знаеше истинската позиция на Суслов в Азия. Останалите членове не се познаваха помежду си и никой нямаше представа за Банастазио и пистолетите, нито за степента на съветското проникване в Далечния изток.
И сега Меткин — едно от дефектните колела, беше свършило завинаги. Толкова лесно беше да му пусне въдицата — тази придобивка от въоръжението на самолетоносача ще гарантира повишение за участващия агент.
— Учуден съм, че са го хванали жив — каза той и действително го мислеше.
— Роджър каза, че са хванали бедния нещастник, преди да захапе ревера със зъби.
— Намерили ли са доказателства у него?
— Роджър не каза. Трябваше да работи бързо. Сметнахме, че най-доброто нещо, което може да се направи е да отведат Меткин в Хонконг възможно най-бързо. Бяхме изплашени, че знае за нас като се има предвид, че е старши. По-лесно ще се справим с него в Лондон — гласът на Плъм беше мрачен.
— Крос ще вземе решение за Меткин.
— Може би — Плъм неспокойно отпи още малко вода.
— Как са разбрали от СИ за находката? — попита Суслов като искаше да разбере колко знае Плъм. — Трябва да има предател на моя кораб.
— Не. Роджър каза, че изтичането е станало от информатор, който МИ–6 има на борда на самолетоносача. Дори ЦРУ не знаеше.
— Иисусе Христе! Защо по дяволите Роджър е бил толкова стриктен?
— Бил е Армстронг. СИ има временни неуспехи и положителни моменти. Но тъй като Меткин не знае нищо, няма да навреди.
Суслов усети критичния поглед на англичанина. Плъм не беше глупак. Беше силен и лукав. Протеже и избраник на Филби.
— Сигурен съм, че Меткин не знае нищо, което може да ни навреди. Дори и така Центърът трябва незабавно да бъде уведомен. Те могат да се заемат с това.
— Вече го направих. Помолих за помощ Първия.
— Добре — каза Суслов. — Много добре си направил. Ти и Крос. Привличането на Крос за каузата беше блестящ успех. Трябва отново да те поздравя. — Суслов направи комплимента искрено. Роджър Крос беше професионалист, а не аматьор като този и всички останали в „Севрин“.
— Може би аз го спечелих, може би той мене. Понякога не съм уверен — каза замислено Плъм. — Или за теб. Познавах Ворански. Години наред работихме заедно, но ти си нов, непознат.
— Да. За тебе трябва да е трудно.
— Не изглеждаш много разстроен от загубата на твоя началник.
— Не съм. Трябва да призная, че не съм. Меткин беше луд. Да се излага на такава опасност. Това беше абсолютно против нарежданията. Да бъда откровен… Мисля, че е имало изтичане от „Иванов“. Меткин беше единственият член на екипажа, освен Ворански, който имаше достъп до брега. Смяташе се, че е безукорен, но човек никога не знае. Може би е направил други грешки, поотпуснал си е езика в някой бар, а?
— Господ ни пази от глупаци и предатели. Откъде е взел информацията си А. М. Г.?
— Не знам. Веднага щом узнаем, този „теч“ ще бъде отстранен.
— Постоянно ли ще заместваш Ворански?
— Не зная. Не ми казаха.
— Не ми харесва промяната. Промяната е опасна. Кой го уби?
— Питай Крос. Аз също искам да знам. — Суслов отново погледна Плъм. Видя и кимна очевидно доволен. — Какво става със Съндърс и документите на А. М. Г.? — попита той.