— Роджър е скрил всичко. Няма място за безпокойство. Той е сигурен, че ще имаме възможност да ги погледнем. Ще получиш копие утре. — Плъм отново го погледна. — Какво ще стане, ако имената ни са назовани в докладите?
— Невъзможно. Дънрос веднага щеше да каже на Роджър, или на един от приятелите си в полицията вероятно на Куок — каза Суслов с насмешка — ако не на него, на губернатора. Това автоматично щеше да се върне при Роджър. Всички вие сте вън от опасност.
— Може би да, може би не. — Плъм отиде до прозореца и погледна небето. — Никога нищо не е сигурно. Да вземем Жак. Той никога няма да стане тай-пан.
Суслов си позволи да се намръщи и после, сякаш му беше хрумнало в момента, каза:
— Защо да не го изведем от Хонконг? Предложи на Жак да помоли да го назначат в… да кажем в „Струан“ в Канада. Като извинение може да използва сполетялото го наскоро нещастие. В Канада той ще е на заден план. А?
— Много добра идея. Да, това трябва да е лесно. Той има много контакти там, което може да е от полза. — Плъм кимна. — Ще съм много по-щастлив, след като прочетем онези папки и дори по-щастлив, когато откриеш как по дяволите ни е разкрил А. М. Г.
— Той откри „Севрин“, а не тебе. Слушай, уверявам те, че ти си вън от опасност. Моля те продължи да вършиш всичко, което ти е по силите, за да раздвижиш кризата в банките и сгромолясването на фондовата борса.
— Няма причина за безпокойство. Всички ние искаме да стане това.
Телефонът иззвъня. Двамата мъже се взряха в него. Само веднъж. Едно позвъняване. В главите им изскочи кодът „опасност“. Ужасен Суслов сграбчи скрития пистолет, спомняйки си, че върху него са отпечатъците от пръстите му, докато летеше през кухнята към задната врата, а близо зад него и Плъм. Той отвори с трясък вратата, пускайки Плъм първи на изходната площадка. В този момент се чу тежкото и шумно приближаване на стъпки и блъскане по входната врата, зад тях, която леко поддаде. Суслов тихо затвори задната врата и нагласи на място един лост. Още един трясък. Надникна през една цепнатина. Нов трясък. Ключалките се разбиха. За секунда видя силуетите на четирима мъже срещу светлината в коридора и тогава побягна. Плъм вече беше надолу по стълбите, прикривайки го на следващата площадка, с изваден автоматичен пистолет. Суслов слизаше, взимайки по три стъпала наведнъж, после се обърна, за да го прикрие на свой ред. Задната врата гадно поддаваше. Плъм тихо мина покрай него и отново го прикри докато бягаха към следващата площадка. Суслов дръпна няколко щайги, поставени за прикритие от фалшивата изходна врата, която се отклоняваше от главната. Отново трясък по вратата горе. Суслов пазеше докато Плъм се промъкна през отвора в тъмнината, а след това го последва, дърпайки донякъде вратата след себе си. Джейсън вече беше намерил фенерчето. Стъпките приближиха, Плъм предпазливо пое надолу. Чуха разговор. Двамата мъже моментално спряха, опитвайки се да разберат какво се говори. Но звукът беше твърде неопределен и приглушен и дори не можаха да определят дали е английски или кантонезки.
Плъм отново се обърна и продължи. Бързаха, но много предпазливо, защото не искаха да вдигат ненужен шум. Скоро стигнаха до тайния изход. Без да се бавят вдигнаха фалшивия под и слязоха долу в прохладната влага на отточния канал. Щом веднъж бяха там и вън от опасност спряха да си поемат дъх, сърцата им биеха силно.
Когато Суслов беше в състояние да говори, той прошепна:
— Куоминтанг?
Плъм вдигна рамене и избърса потта си. Една кола мина над главите им. Той насочи светлината към капещия таван. Имаше много пукнатини и една надвиснала лавина от камъни и кал. Подът беше плувнал във вода, която покриваше обувките им.
— Най-добре е да се разделим, Стари приятелю — каза тихо Плъм и Суслов забеляза, че въпреки, че мъжът беше изпотен гласът му беше спокоен и светлината не трепваше. — Ще кажа на Роджър да разбере що за чудо беше това. Много досадна гадост.
Сърцето на Суслов се успокояваше. Все още му беше трудно да говори.
— Къде ще се срещнем утре?
— Ще ти кажа — лицето на англичанина бе решително. — Първо Ворански, после Меткин, а сега и това. Твърде много пробиви. — Той помръдна палеца си нагоре. — Бяхме на ръба. Може би твоят Меткин е знаел повече отколкото предполагаш.
— Не. Казвам ти, че нищо не знаеше за „Севрин“, нито за апартамента, нито за Клинкър. Само Ворански и аз знаехме. От наша страна няма изтичане на информацията.
— Надявам се, че си прав — прибави мрачно Плъм. — Ще разберем, Роджър ще разбере по един или друг начин някой ден и тогава Бог да е на помощ на предателя!