— Тай-пан!
Една добре подредена лодка за удоволствия се освободи директно пред него. Лодкарят беше нисък, тумбест с много златни зъби. Той носеше скъсани панталони каки и риза, мокра от пот.
Дънрос подсвирна като разпозна най-големия син на Фор Фингър Уу, лох-пан, шеф на флотилията от лодките за удоволствия на Уу. Не беше чудно, че останалите се отклониха от курса си. Беше впечатлен, че Голдтут Уу го посрещна лично. Той пъргаво излезе на палубата и го поздрави. Голдтут бързо подкара.
— Чувствайте се като у дома си, тай-пан — каза Голдтут на перфектен английски. Имаше степен бакалавър от Лондонския университет и пожела да остане в Англия. Но Фор Фингър Уу му нареди да се върне у дома. Беше любезен, тих и внимателен мъж и Дънрос го харесваше.
— Благодаря.
Върху лакираната маса имаше пресен чай, уиски и чаши, бренди и бутилирана вода. Дънрос внимателно се огледа. Каютата беше спретната и осветена с ненатрапчива светлина, чиста, мека и скъпа. От едно малко радио звучеше хубава музика. Това трябва да е флагманът на Голдтут — помисли си той — хем се забавлява, хем е на пост.
Не беше нужно да пита къде го отвежда Голдтут. Наля си малко бренди и добави газирана вода. Нямаше лед. Никога не използваше лед в Азия.
— За Бога — измърмори внезапно той, като си спомни какво каза Питър Марлоу за вероятността от инфекциозен хепатит. Петдесет-шейсет души са заплашени от това, независимо дали го знаят или не. Горнт също е един от тях. Да, но този мръсник има телосложение на секира за месо. Мръсникът дори не се е докоснал до фалитите. Какво да прави с него?
В каютата е прохладно и приятно, небето тъмно. Мина една огромна джонка, която пухтеше и той се облегна назад, наслаждавайки се на напрежението, което го обхвана, на предчувствието. Сърцето му биеше равномерно. Отпи от брендито, изчакваше спокоен.
Страната на сампана се отърка в друг сампан. Той съсредоточи слуха си. Боси крака ходеха по кораба. Два чифта ходила, единият пъргав, другият — не.
— Я гледай, тай-пан! — каза Фор Фингър като се усмихна с беззъбата си усмивка. Той бързо се наведе под балдахина и седна. — Как ти добре? — каза той на ужасен английски.
— Чудесно, а ти? — Дънрос се загледа в него, опитвайки се да прикрие удивлението си. Фор Фингър Уу беше облечен в хубав костюм с чиста бяла риза и ярка безвкусна вратовръзка. Беше с обувки и чорапи. Последният път, когато Дънрос го видя облечен така беше нощта на пожара и единственият път години преди това на великолепната сватба на Шити Т’Чънг. Приближиха се и други крака. Пол Чой неловко седна.
— Добър вечер, сър. Аз съм Пол Чой.
— Добре ли сте? — попита той, усещайки голямото му неудобство и страх.
— Разбира се, благодаря, сър.
Дънрос се намръщи.
— Е, това е удоволствие. Сега за чичо ти ли работиш? — попита, поддържайки преструвката, че той и Фор Фингър Уу са се договорили за това. Беше чул за успешния му удар на стоковата борса от негов стар приятел Суржани.
— Не, сър. Работя в „Ротуел-Горнт“. Започнах само преди няколко дни. Тук съм, за да превеждам… ако имате нужда от мен. — Пол Чой се обърна към баща си и му обясни какво беше казал.
Фор Фингър кимна.
— Бренди?
— Имам, благодаря. — Дънрос вдигна чашата си. — Добре виждаш, айейа — очакваше старецът да продължи на хакло. Присъствието на Пол Чой увеличи предпазливостта на Дънрос.
Старият моряк бъбреше незначителни неща и пиеше уиски. На Пол Чой не му беше предложено нищо за пиене, нито пък той си сипа. Седеше в сянката, слушаше изплашен и не знаеше какво да очаква. Баща му го накара да се закълне, че ще пази тайна с клетви, от които косата се изправяше.
Накрая Уу се отказа да чака тай-пана да заговори и започна на хакло.
— Нашите семейства са приятели от много години — каза той като говореше бавно и внимателно, защото знаеше, че Дънрос не владееше хакло перфектно. — От много, много години.
— Да. „Сийбърн Уу“ и „Струан“ са като братя — отвърна предпазливо тай-панът.
Фор Фингър измърмори.
— Настоящето е като миналото, а миналото е настояще. Айейа?
— Старият сляп Тунг казва, че миналото и бъдещето са едно и също. Айейа?
— Какво означава за тай-пана на „Ноубъл хаус“ името У Куок?
Стомахът на Дънрос се сви.
— Той е твоят прадядо, айейа? Твоят именит предшественик. Син и главен адмирал на дори по-именития морски върховен началник на армията У Фанг Чой, чието знаме „Сребърният лотос“ се вя над цели четири морета.
— Единственият! — Фор Фингър се наведе по-близо и предпазливостта на Дънрос се удвои.
— Каква беше връзката между Зеленоокия Дявол, между първия тай-пан на „Ноубъл хаус“ и именития У Куок?