— Да мирувам! — нейният глас беше пронизителен и лесно го заглушаваше. — Ти плащаш наема, но къде беше днес, когато трябваше да го платиш? Айейа?
— Тук! — банкерът Куанг извади чека от джоба си и го развя под носа й. — Забравям ли си обещанията аз — не! Ти забравяш ли ги — да!
— Ох, помни ли, татенцето? — запримига Винъс Пун. Гневът й изчезна, лицето й се проясни, заговори с меден глас. — Казаха ми, че си изоставил бедната си самотна дъщеричка и си се върнал при онези никаквици от „Блоър стрийт“ 1.
— Лъжи! — Куанг въздъхна с облекчение, независимо, че беше самата истина. — Защо не си се приготвила за леглото? Защо си с тази ро…
— Трима души се обадиха и казаха, че си бил там в 4.15. Колко са отвратителни хората — продължи напевно тя, знаейки, че наистина е бил там, но само, за да представи банкера Чинг, от когото се надяваше да вземе допълнително оборотни фондове. — Горкото татенце, колко са ужасни хората. — Докато говореше така умилкващо, тя бавно се приближи към него, изведнъж ръката и се стрелна и грабна чека, преди той да е успял да го дръпне, независимо че гласът й продължаваше да е сладникаво напевен. — Благодаря, татенце, благодаря от дъното на душата си… О… хо! — очите й светнаха, гласът й отново стана писклив и жлъчен. — Не си го подписал, стара мършо! Пак твоите банкерски номера! Ох! Идва ми да се убия пред вратата ти… не, по-добре пред телевизионната камера и да разкажа на цял Хонконг да знае какъв си. Ох, омръзна ми…
Нейната ама беше вече влязла в дневната и започна да й приглася. Двете го заливаха със знойни ругатни, обвинения и предизвикателства.
Той ругаеше безпомощно, но това само засилваше крясъците им. В един момент успя да се овладее и победоносно извади писалка, дръпна с жест чека и го подписа. Врявата секна. Винъс Пун го взе и внимателно го прегледа — много, много внимателно. После чекът потъна в чантата й.
— Ох благодаря, благородни татенце — каза хрисимо тя, обърна се към амата и рязко я скастри: — Как си позволяваш да се месиш в любовната свада на господарката си? Ти разнасяш отвратителните хорски клюки за мойто татенце! Вън! Донеси веднага чай и нещо за ядене! Вън! Бренди, татенцето има нужда да си пийне нещо, хайде бързо!
Прислужницата, преструвайки се на уплашена от гнева на господарката, забързано излезе от хола. Винъс, гугукайки обви ръце около врата на Ричард Куанг.
Накрая, омилостивен, той позволи да бъде успокояван и черпен. През това време се тюхкаше и оплакваше от злата си участ, от подчинени, от приятели и длъжници, които неблагодарно го изоставят, след като си е скъсал гьона от работа за тяхно добро.
— Милото ми мъжленце — гальовно напяваше Винъс и докато пръстите й го галеха нежно и опитно, мозъкът й щракаше. До срещата с Фор Фингър Уу оставаше половин час. Беше хитро да го накара да почака, но не трябваше да прекалява. Възможно е страстта му да отмине. При последната им среща бе толкова доволен, че обеща, ако преживяването се повтори, да й подари пръстен с диамант.
— Гарантирам — задъхано му отговори тя, кожата й лепнеше от пот след двата часа концентрирана работа, чувстваше се замаяна от невероятно дългата му експлозия.
Притвори очи, припомняйки си изумителните му усилия, неговия размер, съобразяване и безспорната му техника. „Айейа! Страхотно — мислеше тя, продължавайки да масажира бившия си любовник. — Ще имам нужда от всяка капка енергия и от всяка моя част. Моята yin ще успее да обуздае този порочен стар yang.“
— Как е сега вратлето, моя най-скъпа любов? — пошепна му тя.
— По-добре, по-добре — неохотно се обади Ричард. Главата му се проясни и той си даде сметка, че пръстите й бяха толкова умели, колкото устата и другите й безценни части.
Привлече я на коленете си и самоуверено бръкна с ръка в дълбокото деколте на роклята, която беше купил за нея миналата седмица. Започна да гали гърдите й. Тя не се съпротиви, той смъкна едната презрамка и започна да хвали големината, стегнатостта и формата им. Топлината им го възбуди. Протегна другата си ръка към yin но преди да се усети тя се отскубна.
— Ох не, татенце! Достопочтеният червен ми е на гости — и колкото и да ни се иска…
— Така ли? — подозрително възкликна Куанг. — Достопочтеният ч… не трябваше ли вдругиден да дойде?
— Ох не, пристигна бурно тази…
— Ами? Трябва да е след два дни. Знам го, погледнах календара, за да съм сигурен, преди да дойда! За глупак ли ме вземаш? Да не мислиш, че съм тръгнал на лов за тигри с въдица? Срещата ни отдавна е определена за днес. Защо смяташ, че трябваше днес да съм в Тайван? Никога не ти е избързвал…