„Скапан чуждоземски слуга — мислеше отвратена тя. — Нищо нямаше да остане, след като «Данс хол» си получи дълговете. Нищо. Айейа!
Но няма значение — реши накрая, лежейки във ваната със страхотно задоволство. — Няма значение, тайните в тези писма струват състояние за «Хаус ъф Чен».
А Филип Чен е пълен с пари, като куче с бълхи.“
Кейси се беше свила на прозореца в нейната спалня, светеше само малката нощна лампа над леглото. Гледаше втренчено улицата пет етажа по-долу. Дори и в този късен час, почти 1.30 през нощта, движението не спираше. Облаците бяха ниско, нямаше луна и това правеше светлините на неоновите реклами и колонките с китайски йероглифи по-ослепителни — червени, сини и зелени те рефлектираха в локвите и превръщаха грозотата в приказка. Прозорецът беше отворен, въздухът прохладен, виждаха се двойки, промъкващи се между рейсове, камиони и таксита. Повечето от тях се насочваха към новия „Ройал Нидерланд хотел“ или към снекбара на „Юропиън кофи шоп“, където тя, преди да се прибере пи чаша вино с техния пилот Джанели.
„Тук всички ядат много — мислеше разсеяно тя. Господи, колко много хора, които търсят работи и толкова малко работни места. На върха, един над куп хора. Всеки борещ се да отиде на върха, да остане там… за какво? За нова кола, нова къща, нов хладилник, нова джунджурия или каквото и да е там.
Животът е една дълга сметка. Никога достатъчно пари да се оправиш с всекидневните разходи, да не говорим за собствена яхта или бунгало на бреговете на Акапулко или Лазурния бряг или средства да отидеш там — дори като турист.“
Тя покани Сиймър Стайглър на вечеря и разискваха повдигнати от него проблеми, повечето от тях правни.
— Трябва да го направим неоспоримо. Не можеш да си много внимателен с чужденците, Кейси — продължаваше да повтаря той. — Те не играят по правилата на добрите стари янки.
Щом свършиха с вечерята, тя се извини, че има купища несвършена работа и го остави. Всъщност всичко беше свършено. Прибра се в стаята си, сви се в един от фотьойлите и започна да преглежда някои специализирани бизнес списания. После научи още нещо за Кантон. Новела от Питър Марлоу — „Чанги“. Не остави книгата, докато не я прочете докрай.
Купи я от една улична сергия, близо до хотела. Голямо удоволствие й достави пазаренето. Жената най-напред поиска 22 ХК долара. Кейси успя да свали на 7.55, което беше едва 1.50 US долара. Доволна от себе си и от откритието, продължи разходката. Наблизо видя модерна книжарница, витрината, на която бе отрупана с цветни албуми за Китай и Хонконг. Влезе вътре и на един от рафтовете откри три екземпляра от същата книга — „Чанги“, но струваше 5.75 ХК долара.
Инстинктивно изруга старата продавачка, заради измамата.
„Но погледнато от друга страна, старата вещица изобщо не те мами — припомни си тя. — Тя направи по-добра сделка от теб. Та нали само преди малко самата ти с ехидно задоволство мислеше, че си й отрязала от печалбата, а и Господ признава, че хората имат нужда да печелят.“
Кейси гледаше улицата и движещия се долу поток. Тази сутрин изкачи „Нейтън роуд“ до „Баундъри роуд“, около миля и половина. Едно от нещата в списъка, които беше набелязала да види. Улица като останалите, гъмжаща, оживена и отрупана с ярко оцветени улични знаци и фирми. Изключението се състоеше в това, че всичко на север от „Баундъри роуд“ до границата щеше да бъде върнато на Китай в 1997 година. Всичко. През 1898 година Англия наема за деветдесет и девет години територията от „Баундъри роуд“ до Шем Чан ривър заедно с прилежащите острови.
— Питър, не мислиш ли че е било глупаво? — попита тя Питър Марлоу, когато случайно се срещнаха във фоайето преди вечеря.
— Сега така изглежда — каза той замислено. — Тогава? Кой знае? Сигурно за времето си е било разумно, иначе не биха го направили.
— Да, но Господи, Питър, деветдесет и девет години са толкова малко. От какви чувства са били обладани, за да го направят за такъв къс период? Сигурно главите им са… били на друго място!
— Да. Сега мислиш така. В онези дни, ако британският премиер е искал да шокира света, достатъчно е било само да се оригне. Разликата е в мащабите. В онези времена британският лъв наистина е бил лъв. Какво е представлявало това за притежателя на една четвърт от земното кълбо? — Тя си спомни начина, по който той се усмихна, когато го казваше. — Дори и тогава в Новите територии е съществувала въоръжена съпротива на местното население. Разбира се безуспешна. Тогавашният губернатор, сър Хенри Блейк, се погрижил за това. Не се е сражавал с тях, само разговарял. Накрая старейшините се съгласили да си подложат и другата буза, осигурявайки си в замяна запазване на техните традиции и обичаи, както и правото, ако пожелаят, да бъдат съдени по китайските закони, а също и да запазят Каулуун сити за себе си.