— Местните още ли ги съдят, по китайски закони?
— Да, по историческата им правна уредба — не по правните закони на КНР. — Така че ти трябва британски съдия, вещ в законите на Конфуций. Доста е различно. Например, китайското право приема, че е естествено всички свидетели да лъжат, че е техен дълг да го правят и да прикриват истината. От съдията зависи дали ще може да я установи. При тях липсва процедурата да се заклеват, че ще говорят истината — те ни смятат за луди, че го правим и аз не съм сигурен, че нямат право. Имат всякакви видове щури или разумни обичаи, зависи от какъв ъгъл гледаш на нещата. Знаеш ли, че тук е законно да имаш повече от една жена, ако си китаец.
— Браво на тях!
— Да имаш повече от една жена наистина има известни предимства.
— Слушай, Питър — започна разгорещено тя, после се усети, че той нарочно я дразни. — Ти нямаш нужда от повече. Имаш Фльор. Как сте двамата? Как вървят нещата ви? Ще се съгласи ли да обядва утре с мен, ако ти си зает?
— Съжалявам, Фльор е в болница.
— О, Господи, какво има?
Разказа й за сутринта и за доктор Тулей.
— Аз току-що бях при нея. Тя е… тя не е много добре.
— Съжалявам. Мога ли с нещо да помогна?
— Благодаря. Мисля, че не.
— Ако нещо има, само се обади. Нали?
— Благодаря.
— Питър, Линк правилно ли постъпи, че скочи с нея във водата? Кажи ми честно.
— Разбира се, Кейси. Дори за момент не се съмнявай… Линк направи… той го направи по-добре отколкото аз бих могъл. Ти също. И мисля, че вие двамата спасихте онова момиче от много неприятности. Орланда, Орланда Рамос.
— Да.
— Тя трябва да ви е благодарна за цял живот. Беше се паникьосала. Изпадал съм в такава ситуация и знам как е. Страшно красиво момиче, нали?
— Да. Как са проучванията ти?
— Чудесно, благодаря.
— Понякога ми се ще да разменим впечатления. Хей, между другото, намерих книгата ти и я купих — още не съм я прочела, но е най-отгоре в купчината за четене.
— О! — Кейси си спомни опита му да изглежда безразличен. — Надявам се да ти хареса. Добре, тръгвам, децата трябва да вечерят.
— Помни, Питър, ако нещо има, само се обади. Поздрави Фльор от мен.
Кейси се протегна в креслото, беше се схванала от седенето. Стана и отиде обратно в леглото. Стаята беше малка и нямаше елегантността на апартамента — неговия апартамент. Той реши да запази втората спалня.
— Винаги можем да я ползваме за офис — й каза тогава — или да я имаме в резерв. Не се безпокой, Кейси, връща се от данъците и не знаеш дали няма да потрябва.
Орланда? Не, тя няма да има нужда от тази спалня!
„Кейси, стегни се, не ставай гадна, глупава или ревнива. Никога не си била ревнива… толкова ревнива. Ти определи правилата. Да, но радвам се, че се изнесох. Онази нощ беше трудна, трудна за Линк и трудна за мен, по-лошо беше за него. Орланда ще е подходяща… ох, да върви по дяволите Орланда.“
Устата й бе пресъхнала. Отиде до хладилника, извади бутилка изстудено Перие и чудесният му дъх я освежи. Легна си. По-рано пак се опита да заспи, но мозъкът й бе объркан и не преставаше да работи, много нови неща — нови ястия, миризми, нови заплахи, хора, обичаи, култури. Дънрос. Горнт. Дънрос и Горнт. Дънрос и Горнт и Линк. Нов Линк. Тя самата нова, изплашена от един хубав задник…
„Да, задник, ако искаш да си вулгарна и това също е ново за теб. Преди да дойдеш тук беше уверена в себе си, динамична, контролираща собствения си свят. Сега не си същата. Всички над нея, не само над нея, над тая гадна лейди Джоана с нейния изтънчен английски.
— Не си ли спомняш, скъпа, днес е обядът ни в «Оувер търти клъб». Споменах ти за него на вечерята в тай-пана.
Отвратителна стара кучка. «Оувер търти»! Аз още нямам двадесет и седем!
Така е, Кейси. Но ти си настръхнала, като котка. Не е само Орланда, стотиците момичета на разположение. Не те ли плаши само Джанели?“
— Господи, Кейси — каза грейнал той. — Сякаш съм се върнал в корейските години. Все още за 20 US си най-големия банан.
Онази вечер около десет часа, Джанели я покани на вечеря с него и останалите от екипажа в „Ройъл Нидерланд“. Когато телефонът позвъня, сърцето й подскочи, помисли, че е Линк. Опита се да каже, че е заета, но накрая позволи да я убедят. Поръча си две порции бъркани яйца с бекон, препечени филийки и кафе, и никакъв алкохол.
Като протест. Протест срещу Азия, Хонконг, Джоана и Орланда…
„Господи, никога да не бях се интересувала от Азия, никога да не бях внушавала идеята на Линк. Защо го направи?