Защото е единственият начин бизнесът да върви, единственият път за «Пар-Кон». Експорт. Многонационален, но експорт. И Азия е най-големият, най-предприемчивият и без бюрокрации пазар на света, това е век на Азия. Да. Дънрос и Горнт го направиха. Ако са с нас, имаме най-големия пазар на света зад гърба си, всичките пари, технологии, ръст и експертизи, за да го постигнем.
Но защо в Хонконг, толкова горещ и тежък?
За проклетите пари и да си запълниш времето до следващия рожден ден, до края на двадесет и седмата си година.
С това темпо скоро ще останеш без работа, без пари, без Линк, на когото да казваш да и не. — Въздъхна със съжаление. По-рано ходи до апартамента му и остави куп писма и телекси за подпис, остави му и бележка с пожелание за приятно прекарване. Когато се връщаше от вечеря мина и взе всичко, каквото бе оставила. — Орланда е движещата сила. Не се заблуждавай.
Няма значение, и утре е ден. Можеш лесно да я пратиш на боклука.“ След като направи нулева оценка на врага се почувства по-добре.
Книгата на Питър Марлоу попадна пред очите й. Взе я, нагласи по-удобно възглавницата и се зачете. Бързо поглъщаше страниците. Телефонът рязко иззвъня. Беше толкова погълната в четенето, че се стресна.
— Здравей, Линк, добре ли прекара?
— Кейси, аз съм, Питър Марлоу, ужасно съжалявам за късното обаждане, обадих се в хотела и ми казаха, че при теб свети… дано не съм те събудил?
— О не, не, Питър. — Повръщаше й се от разочарование. — Какво има?
— Съжалявам за късното обаждане, но ми се налага да отида в болницата и нали ти каза…
— Какво е станало?
— Не зная. Казаха веднага да отида. Обаждам се заради децата. Предупредих момчето от етажа да ги наглежда от време на време, но ми се иска да им оставя и бележка с твоя телефон, ако се събудят, само ако се събудят, да могат да позвънят на приятел. Когато се запознахме всички във фоайето, и двете бяха възхитени от теб. Вероятно няма да се събудят, но за всеки случай. Може ли? Аз съ…
— Разбира се. Даже по-добре, защо аз да не дойда при вас.
— О, не, не бих си помислил за такова нещо. Ако само може…
— Не спя и сте съвсем близко. Няма проблеми, Питър, идвам. Ти тръгвай за болницата.
Облече набързо дънки, блуза и кашмирен пуловер. Преди да е успяла да натисне асансьора, нощният Сонг се появи, гледайки с ококорени очи. Не му каза нищо.
Слезе, прекоси фоайето и излезе на „Нейтън роуд“. Пресече съседната пряка и влезе във фоайето на техния хотел. Питър Марлоу я чакаше вече…
— Това е мис Чолок — бързо я представи той на нощния портиер, — ще остане с децата докато се върна.
— Да, сър — каза евроазиатецът, също ококорен. — Момчето ще ви заведе, мис.
— Надявам се всичко да е наред, Питър… — тя спря. Беше излязъл вече през въртящата врата и викаше такси.
Апартаментът им беше на шестия етаж, входната врата бе оставена отворена. Момчето от етажа, нощният По, присви рамене и мърморейки се отдалечи. Вероятно ругаеше варварите… Като че той не можеше да се грижи за две спящи деца, с които всяка вечер играеше на криеница.
Кейси затвори вратата и надникна в малката спалня. Двете деца спяха дълбоко. Джейн, малката, на горното легло, Александра на долното, сърцето й се сви от умиление. Разрошени руси главички — ангелчета, прегърнали мечетата си. „О, как бих искала да имам деца — пожела си тя. Деца на Линк. — Би ли го направила? — мислеше за пелените, че ще бъде постоянно заета, за безсънните нощи и за липсата на свобода.
Не съм сигурна. Мисля, че да. За две, като тези тук, би го направила, о да.“
Кейси не знаеше дали да ги завие с одеялата или да ги остави, за да не се събудят. В хладилника намери бутилирана вода, пи и се почувства освежена. Седна в креслото и извади от чантата книгата на Питър. Зачете отново.
Той се върна след два часа. Не бе усетила времето.
— О — възкликна тя при вида на лицето му. — Изгуби ли бебето?
Той кимна, унил.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Ще пиеш ли чаша чай?
— Разбира се, хей, Питър, дай аз…
— Не. Не, благодаря. Аз знам къде са нещата. Съжалявам за цялото това безпокойство, което ти причиних.
— Няма нищо. Как е тя?
— Те, те мислят, че е добре. Смятат, че е причинено от спазми в стомаха и от слепване на червата. Твърде рано е да преценят, но предполагат, че няма реална опасност, за нея. Абортът, казват, е винаги труден — физически и емоционално.
— Съжалявам.
Погледна към нея и тя видя изписаното на лицето му напрежение.
— Не се тревожи, Кейси, Фльор е добре. Японците вярват, че началото е едва след тридесетия ден от раждането при момче и тридесет и първия ден при момиче. Преди това нищо няма, няма душа, няма личност, няма човек… до този момент човек няма. — Той се обърна и тръгна към малката кухничка. Сложи вода да заври, продължи да говори, опитвайки се да бъде убедителен. — Най-добре, най-добре е да повярваш, ех? Как може да бъде нещо друго, освен… освен това. Това прави случилото се не толкова тежко. Въпреки това, за майката е ужасно. Съжалявам, че ти говоря тези неща, едва ли има някакъв смисъл.