— Да се надяваме, че тя ще се оправи — Кейси изпитваше желание да го докосне, да го успокои. Изглеждаше толкова възвишен в нещастието, опитвайки да се владее — безпомощен като дете.
— Китайците и японците наистина са много разумни, Кейси. Техните… техните суеверия правят живота по-лек. Предполагам детската смъртност е била ужасно висока в онези времена и някой мъдър баща е измислил всичко това, за да успокои майчината мъка. — Той въздъхна. — Или го е направила мъдра майка, за да помогне на съкрушения баща?
— Вероятно — Кейси наблюдаваше ръцете му, заети с правенето на чая. Първо завирането на водата, внимателно изплакване на чайника. Три лъжички чай и една за чайника, заливане с вряла вода.
— Съжалявам, че нямаме чай на пликчета, не мога да свикна с него, Фльор твърди, че е добър колкото този и много по-лесно се приготвя. Нямам нищо друго да те почерня. — Взе таблата и тръгна към хола. — Мляко? Захар? — предложи той.
— Чудесен е. Никога не съм пила така приготвен чай.
Чаят имаше странен вкус. Беше силен и животворен. Пиеха, без да разговарят.
— Чуден е.
Погледът му падна на отворената книга.
— О-о!
— Харесва ми прочетеното дотук, Питър. Колко е истината?
Той си наля още.
— Толкова, колкото всеки разказ за събитие от преди петнадесет години. Доколкото си спомням, събитията са точни. Героите не са действителни, обаче имат прототипове.
— Невероятно е. Невероятно е, че млади хора са могли да го преживеят и да оцелеят. На колко години си бил?
— Започнах я, когато бях на осемнадесет и я завърших на двадесет и една и нещо.
— Кой си ти в книгата?
— Може би там изобщо ме няма.
Кейси реши да не говори повече, докато пият чая.
— По-добре да тръгвам. Сигурно си уморен до смърт.
— Не, не съм. Всъщност изобщо не съм уморен. Имам да нахвърлям някои бележки. Ще спя, когато изпратя децата на училище. Но ти сигурно си изморена. Не мога да ти кажа колко много съм благодарен, Кейси. Дължа ти голяма услуга.
Тя се усмихна и кимна. След кратка пауза попита:
— Питър, ти знаеш много за това място, с кого би тръгнал, с Дънрос или Горнт?
— За бизнес с Горнт. За бъдеще с Дънрос, ако успее да издържи на тази буря. Съдейки от това, което чувам, е малко вероятно.
— Защо би го избрал за бъдеще?
— Престиж. Горнт няма престиж и стил, за да бъде тай-пан. Няма и необходимия произход.
— Толкова ли е важно това?
— Изключително за тук. Ако „Пар-Кон“ иска да просъществува сто години, изберете Дънрос. Ако искате бърза печалба, бърз удар и после веднага да изчезнете, Горнт е вашият човек.
Тя допи чашата си.
— Какво знаеш за Орланда?
— Много — веднага отговори той. — Но да знаеш скандали или клюки за жив човек е различно от легендите или слуховете за отминали хора. Нали така?
Тя внимателно го гледаше.
— Дори за услуга?
— Това е различно. — Очите му леко се присвиха. — Услуга ли искаш?
Тя остави чашата.
— Не, Питър, не сега. Може би по-нататък, сега не. — Видя, че лицето му помръкна. — Какво има? — попита Кейси.
— Чудя се, защо Орланда е заплаха за теб. Защо тази вечер? Може би Линк. Тази вечер Орланда е с Линк, което обяснява защо гласът ти звучеше така ужасно, когато се обадих.
— Наистина ли?
— Да. Разбира се, забелязах как я гледаше Линк в Абърдийн, ти нея, а тя теб. — Той отпи от чая, лицето му се стегна. — Голямо парти беше. Нови стартове, напрежение, голям театър. Забележително е, ако успееш да се дистанцираш и наблюдаваш отстрани. Но ти не можеш, нали?
— Винаги ли наблюдаваш и слушаш?
— Опитвам се. Опитвам да използвам сетивата си така както трябва. Ти си същата, малко неща ти убягват.
— Може би да, може би не.
— Орланда е живяла в Хонконг и е школувана от Горнт. Ако смяташ да водиш битка с нея заради Линк, трябва добре да се приготвиш. Ще бъде жестока, ако е решила да го има, в което още не съм сигурен.
— Горнт би ли я използвал?
След пауза, той каза:
— Мисля, че Орланда е… Орланда е вярна. Повечето са такива, нали?
— Повечето посвещават живота си на мъж, независимо дали той желае това или не.
— Доколкото те познавам, ти можеш да се справиш.