— Какво знаеш за мен?
— Много — той се усмихна едва уловимо и нежно. — Между другото, и, това че си умна, смела и имаш страхотен престиж.
— Омръзна ми да се говори за престиж, Питър. Занапред… — Усмивката й беше толкова сърдечна, колкото и неговата: — Отсега нататък, важното за мен не е престижът, а дали ще успея да си запазя гърба — или задника, както ти би се изразил.
Той се засмя.
— Начинът, по който го казваш, е изтънчен, като истинска дама.
— Аз не съм дама.
— О, ти си — прибави по-внимателно той. — Наблюдавах, как Линк те гледа на партито у Дънрос. Той те обича и ще е глупак, ако те загуби.
— Благодаря ти, Питър.
Тя се изправи целуна го по бузата и си тръгна успокоена. Когато слезе, от асансьора на етажа в хотела си, нощният Сонг беше там. Тръгна с леки стъпки пред нея и тържествено отвори вратата. Забеляза, че тя погледна към дъното на коридора.
— Господарят още не се е върнал — услужливо докладва той.
Кейси въздъхна.
— Току-що загуби малко от престижа си, приятелче.
— Е?
Тя му затвори вратата под носа, чувствайки се доволна от себе си. В леглото продължи да чете книгата. Дочете я призори. След това заспа.
55
Дънрос бързо изкачи лъкатушещата нагоре улица, след това влезе в отклонението за резиденцията и спря на сантиметри от високата желязна врата. Беше вградена във висок тухлен зид. След секунда от страничната врата надникна портиер китаец. Щом позна тай-пана, той отвори широко вратата и с ръкомахания го насочи към алеята.
Алеята свършваше пред входа на богато украсена китайска резиденция. Дънрос слезе от колата. Друг слуга го посрещна и поздрави мълчаливо. Площта около резиденцията бе идеално поддържана. В долния край на склона имаше тенис корт. Две жени и двама мъже играеха. Не му обърнаха внимание, а и Дънрос не познаваше никой от тях.
— Моля, следвайте ме, тай-пан — каза прислужникът.
Отведоха го в една отдалечена приемна. За първи път той бе поканен в дома на Тип Ток. Интериорът беше странна смес от полирани китайски антики и грозни модерни вехтории. Стените бяха покрити с ламперия и украсени с лоши репродукции. Той седна. Друг слуга донесе чай и му наля.
Чувстваше, че е наблюдаван, но това беше нещо обикновено. Повечето от тези къщи имаха скрити шпионки по стените и вратите.
Когато се прибра тази сутрин към 4.00 часа, отиде направо в кабинета и отвори сейфа. Нямаше съмнение, виждаше се веднага, че една от двете монети съвпада с отпечатъка, който бе във восъчната матрица на Фор Фингър Уу. Ръцете му трепереха, когато отчупваше монетата от восъчния печат в Библията на Дърк Струан. Тя абсолютно прилегна в матрицата.
„Господи — промълви той. — Какво ще правя?“
После ги постави обратно в сейфа. Погледна към заредения пистолет и празното място, където преди стояха папките на А. М. Г. Разтревожен заключи и отиде да легне. Върху възглавницата си намери бележка:
Скъпи татко, моля те събуди ме, преди да излезеш! Искаме да бъдем на надбягванията. Обичам те, Ейдриън.
P. S. Мога ли да поканя Мартин на надбягванията в събота, моля те, моля те, моля те?
P. P. S. Мисля, че е супер.
P. P. P. S. Ти също си супер.
P. P. P. P. S. Много закъсняваш, не мислиш ли? Сега е 3.16!!!
Отиде на пръсти до нейната стая и леко открехна вратата, тя спеше дълбоко.
Като тръгваше сутринта на два пъти трябваше да чука на вратата.
— Ейдриън! Часът е 6.30.
— Ох! Вали ли? — сънено се обади тя.
— Не. Скоро ще започне. Да ти вдигна ли щорите?
— Не, татко, благодаря… Мартин няма… няма нищо против. — Задуши прозявката си. Затвори очи и почти моментално заспа отново.
Развеселен, леко я разтърси, но тя не се събуди.
— Няма значение, татко. Мартин няма… — Припомняйки си колко е прелестна тя и какво му каза Пен за хапчето, реши сериозно да проучи Мартин Хейпли. За всеки случай.
— Ах, тай-пан, съжалявам, че те накарах да чакаш.
Дънрос стана и пое подадената му ръка.
— Много любезно от ваша страна, че приехте да се срещнем, мистър Тип. Съжалявам за простудата ви.
Тип Ток-тох беше около шестдесетгодишен, вече посивяващ и с приятно кръгло лице. Облечен бе в халат, очите му бяха зачервени, носът запушен, гласът прегракнал.
— От гадния климат е. Миналата седмица излязохме в морето с Шити Т’Чънг и сигурно тогава съм се простудил. — Английският му бе с лек американски акцент, вероятно усвоен в Канада. Нито Дънрос нито Аластър Струан бяха успели да го накарат да говори за миналото си. Не знаеше нищо за него нито Джонджон, нито някой от другите банкери от Китай до 1949. Дори Шити Т’Чънг и Филип Чен, които му устройваха пищни забавления, не бяха успели да изкопчат нещо. Китайците му бяха измислили прякор — Мидата.