— Времето беше студено — съгласи се любезно Дънрос. — Да благодарим на Бога за дъжда.
Тип Ток посочи мъжа до себе си:
— Това е съдружник, мистър Люнг.
Мъжът беше труден за описание. Носеше сива маоистка куртка и сиви панталони. Лицето му бе сериозно, студено и предпазливо. Той кимна и Дънрос отвърна на поздрава му. „Съдружник“ е понятие с широк диапазон — от бос до преводач и от комисар до охрана.
— Ще пиете ли кафе?
— Благодаря ви. Опитахте ли да се лекувате с витамин C? — Дънрос изчакваше момента, в който да поведе разговора, за който бе дошъл. Миналата вечер, докато чакаше Брайън Куок в „Куанс бар“, реши, че си заслужава да опита предложеното на Джонджон и телефонира на Филип Чен. Помоли го да му уреди среща за тази сутрин. Толкова щеше да е просто сам да позвъни на Тип Ток, но китайският протокол не го допускаше. Цивилизованият подход бе да се мине през общ познат. Така, ако получиш отказ, няма да се чувстваш засегнат, няма да е обиден другият човек, а също и посредникът.
Той слушаше Тип Ток с половин ухо. Разговорът беше формален. Изненада се, че продължиха на английски. Това можеше да означава, че английският на Люнг е перфектен, другата вероятност е, че не разбира кантонезки или шанхайски, които Тип Ток и Дънрос знаеха. Той отбягваше да започне пръв разискването с Тип Ток и изчакваше удобен момент да предостави на самия Тип Ток инициативата. Така и стана.
— Този крах на акциите сигурно много ви тревожи, тай-пан.
— Да, да, така е, но не е фалит, мистър Тип, само преустройване. Пазарът има отливи и приливи.
— А мистър Горнт?
— Винаги ни настъпва по палците. Всички врани под небето са черни. — Дънрос се стремеше да не показва чувства и да запази гласа си спокоен. Чудеше се колко ли знае човекът срещу него.
— А бъркотията в „Хо-Пак“? Това също ли е преустройване?
— Не, това е лошо. Страхувам се, че „Хо-Пак“ няма късмет.
— Да, мистър Дънрос, но тук късметът няма нищо общо. Само системата и глупостта на банкера Куанг.
Дънрос не коментира. Очите му моментално отскочиха към Люнг, който сковано седеше на мястото си и много внимателно следеше разговора. Йан се концентрира, търсейки скрития смисъл в казаното.
— Нямам пръст в бизнеса на банкера Куанг, мистър Тип. За нещастие управлението на „Хо-Пак“ се отразява на другите банки и е много неблагоприятно за Хонконг, а също и за Китай.
— Лошо за Китай? Как може да е лошо за нас?
— Китай си е Китай — Централното кралство. Ние винаги сме го смятали за наша родина. Сега сме в обсада, безсмислена обсада — временна липса на доверие и пари за около седмица. Банките ни имат всичките резерви, богатства и сила, да… за Стари приятели, за стари клиенти и за нас.
— Защо не отпечатат повече банкноти, щом имат покритие?
— Въпрос на време, мистър Тип. Не е възможно монетният двор да напечата достатъчно ХК долари. — Дънрос отговаряше спокойно на въпросите, знаейки, че повечето интересуват мистър Люнг. Това говореше, че той е шеф на Тип Ток, старши в партийната йерархия, а не банкер. — Временно решение би било да внесем веднага няколко самолетни пратки с английски лири, за да покрием тегленията на клиентите. — Видя, че и двамата присвиха съвсем леко очи.
— Това едва ли ще стабилизира ХК долари.
— Да, да, банките го знаят. Но „Блекс“, „Виктория“ и „Бенк ъф Ингланд“ решиха, че междувременно това е най-добре. Нямаме достатъчно банкноти в брой, за да задоволим вносителите.
Мълчанието стана тягостно. Дънрос изчакваше. Джонджон му бе споменал, че „Бенк ъф Чайна“, вероятно няма солиден резерв от английски лири. Причината била в ограниченията на валутното движение вън и вътре в Англия. Имали обаче чувствителни натрупвания на ХК долари, за които нямаше експортни ограничения.
— Изобщо няма да е добре за Хонконг — каза Тип Ток-тох. Той шумно си издуха носа. — Не е добре за Хонконг.
— Да.
Тип Ток-тох се наведе напред.
— Вярно ли е, тай-пан, че „Орлин Мърчънт бенк“ няма да поднови оборотните ви фондове?
Пулсът на Дънрос се ускори.
— Да.
— И е истина, че вашата прекрасна банка не е в състояние да, покрие този заем и да отбиете атаките на „Ротуел-Горнт“ върху акциите ви?
— Да — Дънрос с удоволствие чуваше спокойния тембър на гласа си.
— И че много Стари приятели са ви отказали кредит?
— Да.
— И че… човек на име Хиро Тода пристига днес следобед, за да иска плащането на кораби, поръчани неотдавна в японската му корабостроителница.
— Да.