— Цу-ян? — Тип Ток се намръщи. — Не съм го виждал повече от седмица. Защо?
— Чух, че заминал за Пекин през Макао.
— Любопитно! Това е много любопитно. Чудя се защо един печен капиталист би направил такова нещо? Е, чудеса никога не престават да стават. Ако сте така любезен и се срещнете директно с мистър Нгъ, сигурен съм, той ще ви посвети в детайлите.
— Ще го направя тази сутрин. Веднага щом се върна в офиса.
Дънрос чакаше. Ще има ли други условия, преди да му дадат това, което търсеше, ако изобщо му го дадат. Неговият мозък вече асимилираше трудностите по първото им искане, как да внесе ториеви окиси, откъде да ги внесе, докъде е стигнал Китай с атомната си програма. Беше сигурен, че никога не биха му казали. Люнг извади пакет цигари и предложи.
— Не, благодаря.
Двамата запалиха. Тип Ток се закашля.
— Любопитно е, тай-пан — каза той, — много любопитно, че си правите труда да помогнете на „Виктория“, „Блекс“ и всичките банки, докато слуховете твърдят, че те не биха ви помогнали.
— Вероятно, по-късно ще разберат грешката си — каза Дънрос. — Понякога е полезно да забравиш настоящите предимствата, заради общото добро. Лошо ще бъде за Централното Кралство и за Хонконг, ако сбъркат. — Забеляза презрителната гримаса върху лицето на Люнг, но това не го обезпокои. — Вековна китайска доктрина е, мистър Тип, да не забравяш Стари приятели, и докато аз съм тай-пан на „Ноубъл хаус“ и имам власт, нито аз, нито други, например мистър Джонджон и нашият губернатор, ще престанем да бъдем верни на Централното Кралство и няма да позволим на хегемонисти да виреят на нашата скала.
Тип Ток рязко реагира на последните му думи:
— Това е наша скала, мистър Дънрос, която само в момента се управлява от Англия, нали?
— Хонконг винаги е бил на Централното Кралство.
— Аз приемам определението ви за момента, но всичко в Каулуун и Новите територии северно от „Баундъри роуд“ ни се връща след тридесет и пет години, дори ако приемете Непосилните договори, наложени на нашите предци, които ние не приемаме.
— Моите предшественици винаги са смятали за умни техните Стари приятели, за много умни хора, неспособни да отсекат клона, на който стоят и да навредят.
Тип Ток се разсмя. Люнг остана сериозен и с враждебен израз на лицето.
— Какво предричате, че ще стане в 1997 година, мистър Дънрос.
— Не съм Старият сляп Тунг, нито гадател, мистър Тип. — Дънрос присви рамене. — 1997 година да има грижата за 1997. Старите приятели пак ще имат нужда един от друг. Айейа?
След пауза Тип Ток каза:
— Ако вашата банка не бъде подкрепена, как ще запазите „Ноубъл хаус“?
— Моят предшественик, Зеленоокият Дявол, е трябвало да отговаря на същия въпрос, поставен му от Грейт и Онорейбъл Джин-куа, когато е бил нападнат от Тайлър Брок и неговата измет, той само се засмял и казал: „Един способен човек има много грижи“. Тъй като аз съм по-способен от повечето хора, трябва и повече да се потя.
Тип Ток се засмя заедно с него.
— Потите ли се мистър Дънрос?
— Добре, нека отговоря по друг начин. Опитвам се да избегна осемдесет и четвъртата грижа. Както знаете, Буда е казал, че всеки мъж има осемдесет и три грижи. Ако успее да елиминира една, автоматически се явява друга. Тайната на живота е да се приспособиш към осемдесет и третата и на всяка цена да отбягваш осемдесет и четвъртата.
По-възрастният мъж се усмихна.
— Мислили ли сте да продадете част от компанията си, примерно 51 процента?
— Не, мистър Тип. Зеленоокият Дявол е забранил това. — Бръчките около очите на Дънрос се задълбочиха. — Искал е да се потим.
— Да се надяваме, че не се потите много. Да. — Тип Ток се загледа в цигарата си. — В трудни времена хубаво ще е за „Бенк ъф Чайна“ да има по-близки връзки с вашата банкова система. Така тези кризи няма да са толкова продължителни.
— Чудя се дали „Бенк ъф Чайна“ е обмисляла възможността за откриване на свое постоянно представителство във „Виктория“ и еквивалентно такова във вашата банка? — Забеляза мимолетната усмивка и се увери, че е познал. — Това би осигурило контролирането на всяка криза и при нужда интернационална помощ.
— Председателят Мао съветва сами да си помагаме и ние, това правим. Но може би това, което казахте си струва да се обмисли и аз ще го предложа.
— Сигурен съм, че банката ще ви бъде благодарна, ако самите вие препоръчате някой за връзка с „Бенк ъф Чайна“.
— С удоволствие ще предам и това. Мислите ли, че „Блекс“ или „Виктория“ би направила необходимия валутен обмен за вноса на мистър Нгъ?
— Сигурен съм, че биха съдействали в случая, „Виктория“ със сигурност. Всъщност реално погледнато, „Виктория“ повече от век си сътрудничи с Китай. Не ви ли съдействаше при осъществяването на повечето външни заеми?