— По-добре започни диалога със съветската връзка.
Джонджон почервеня.
— Но това е невъзможно…
— Направи го! Веднага! — викна раздразнено Хавъргил, набирайки отново телефона на Тип Ток. Пак заето.
Дънрос се прибра в офиса си.
— Тай-пан, мистър Тода е тук с обичайния си антураж. — Клаудия не криеше неодобрението и раздразнението си.
— Покани ги, моля.
— Мистър Аластър се обажда два пъти — помоли да му се обадите веднага щом се върнете. И баща Ви.
— Ще им се обадя по-късно.
— Да, сър. Ето телекса за „Нелсън трейдинг“ от Швейцария, потвърждават покупката на три пъти по-голяма от обикновеното количество златни кюлчета за „Грейт гут лак кампъни“ на Макао.
— Добре. Изпрати веднага копие на Ландо и изискай фондовете.
— Този телекс е от „Орлин Мърчънт бенк“, потвърждават отказа за подновяване на заем и изискват плащания.
— Изпрати телекс — благодарности.
— Телефонирах на мисис Дънрос, прибрали са се благополучно.
— Хубаво. Намери домашния телефон на лекаря й, за да му позвъня през уикенда.
Клаудия си отбеляза в бележника.
— Господарят Дънкън се обади от Сидни, каза, че е прекарал чудесно и се връща в понеделник с Куантас. Ето списъка с другите обаждания.
Погледна дългия списък, мимолетно му мина мисълта дали синът му е още девствен. Това му припомни изящната Сноу Джейд. Любопитно, защо името й бе Сноу Джейд — тя напомняше толкова много Елегънт Джейд, която е някъде в Тайпей, отговаряща за „Хаус ъф мени плежърс“.
Може би беше време да намери Елегънт Джейд и да й благодари. Още веднъж си спомни предсмъртния съвет на стария Чен-Чен.
— Слушай, синко — гласът му съвсем глъхнещ, — не се опитвай да я намериш. Ще отнемеш от красотата и престижа и на двама ви. Тя ще бъде вече стара, нейната Златна Врата увехнала и удоволствията й ще идват от хубава храна и хубаво бренди. Децата на удоволствията не стареят приятно, нито техният характер. Остави я на нейния джос и на спомените й. Бъди милостив. Винаги бъди любезен към тези, които са ти дали младостта и техния yin, за да облекчи твоя yang. Иий, как бих искал да съм отново млад, като теб сега…
Дънрос въздъхна. Неговата нощ със Сноу Джейд беше безупречна и изпълнена със смях.
— Не ям десерт — побърза да отговори той. — На диета съм.
— О не, не ти, тай-пан. Ще ти помогна да свалиш от теглото си.
— Благодаря, десерт не, никога в Хонконг.
— А! Фор Фингър каза, че ще кажете така, тай-пан и ме предупреди да не се срамувам. — Тя грейна и наля уиски. — Аз трябва да кажа: имаш паспорт можеш да пътуваш.
И двамата се засмяха.
— Какво друго каза Фор Фингър?
Върхът на езика й облиза устните.
— Само, че чужденците са съвсем особени в някои неща. Като приказката — десерт не! Като че значи нещо. — Тя го наблюдаваше. — Никога не съм била с варварин до сега.
— О? Някои от нас са доста цивилизовани.
Дънрос се усмихна на себе си, спомняйки си, колко изкусително беше — техните закачки и чудесните ястия, всичко приятно и задоволяващо.
„Да. Но това не извинява този стар копелдак Фор Фингър, не монетата, не кражбата на монетата, не капана, в който мисли, че ме е хванал. На това ще му дойде реда после. Най-напред, най-важното. Концентрирай се, има куп неща да свършиш, преди да спиш довечера!“
Списъкът на Клаудия беше дълъг, повечето от тях спешни неща, оставаха му два часа за работа. Тип Ток не беше в списъка, не и Ландо Мата, Тайтфист Танг, Фор Фингър или Пол Чой. Кейси и Бартлет бяха там. Травкин, Робърт Армстронг. Жак де Вил, Гавалан, Филип Чен, Дайан Чен, Алън — вътрешният брокер на „Струан“ — Сър Луис и още безброй пръснати по света.
— Клаудия, най-напред Хиро Тода, до другите ще стигнем по-късно.
— Да, сър.
— След Тода, искам да видя Жак де Вил, после Филип Чен. Нещо за мисис Рико Гресенхоф?
— Самолетът й каца в 7.00. Има резервация и ще бъде посрещната. В стаята има цветя.
— Благодаря. — Дънрос влезе в офиса и се загледа през прозореца. До момента бе направил всичко, което зависеше от него за „Ноубъл хаус“ и за Хонконг. Сега останалото беше в ръцете на Бога. Следващият проблем — корабите. Настроението му се повдигна.
— Хелоу, тай-пан.
— Хелоу, Хиро. — Дънрос сърдечно стисна протегнатата му ръка.
Хиро Тода, икономически директор на „Тода шипинг индъстри“ беше на годините на Дънрос, стегнат, набит доста по-нисък от Дънрос, с хитри очи и готова усмивка, акцентът леко американски от двете му години специализация в UCLA.
— Мога ли да представя моите сътрудници мистър Казунари, мистър Еде, мистър Касиги.