Дънрос се изправи в настъпилата мъртва тишина и отиде до бюрото си, всички бяха вперили очи в него. Върна се, носейки купчина листа.
— Тук са данъчните проучвания, направени от наши хора в Япония, със специфични примери, включително методи за намаляване себестойността на корабите, вследствие допълнителната печалба. Ето план — предложение за товарни кораби. Този показва различните методи, по които „Струан“ може да участва на чартърните кораби в случай, че сме един от избраните. Например — „Уалъра майн“ от Австралия е готова под наше ръководство да направи контракт с „Тода индъстри“ и да ви доставя 95 процента от производството си на въглища в продължение на сто години.
Тода ахна. Другите също, когато Акико приключи. „Уолъра майн“ беше голяма, ефективна и производителна мина.
— Можем да ви помагаме в Австралия, която е съкровищницата на Азия, доставяща мед, жито, храни, плодове, желязна руда. Казаха ми под секрет, че има открити нови, огромни залежи от желязна руда с високо съдържание на желязо, току-що са открита в Западна Австралия с лесен достъп до Пърт. Там има петрол, ураний, торий и други ценни за вас суровини. Вълна, ориз. По моята схема вие сами си контролирате потока на суровини, клиентите ви получават кораби и постоянен приток на средства от наемането и така възможност да купуват нови кораби, отново давани на вас под наем, за да транспортират повече и повече суровини, коли, телевизори, електронна техника и повече стоки за Щатите — предприятия на тежката промишленост и машини за останалия свят. Последно, да се върнем на доставката на най-жизнения за вас внос: петрола. Ето тук препоръчам план за нов флот за транспортиране на огромни количества петрол, половин до милион тона постоянно тегло, всеки от тях.
Дънрос се облегна назад, наслаждавайки се на напрежението, което предизвика с предложенията си. Гледаше как се поглеждат един друг.
— Аз… аз мисля най-добре ще бъде първо да обсъдим предложенията, тай-пан, — каза Тода, опитвайки се да запази спокоен гласа си. — Очевидно те са много перспективни. Може ли да се свържем с вас по-късно?
— Да. — Ще дойдете утре на надбягванията, нали? Обядът е за 12.45.
— Да, благодаря, ако не ви затрудняваме много — каза Тода нервно, — но няма да сме готови с отговора дотогава.
— Разбира се. Имате покани и пропуски, нали?
— Да, благодаря. Аз, а, надявам се всичко да се оправи при вас. Предложението е много перспективно, тай-пан.
Излязоха. Дънрос отново изпита удоволствие от ефекта, който предизвика. „Спечелих ги — помисли той. — Боже, след година можем да имаме най-големия търговски флот в Азия, изцяло финансиран и без риск за банката, корабостроителя, менажера или доставчика, с танкери за транспортиране на петрол — ако преживеем този тайфун.
Трябва. По някакъв начин трябва до вторник да избегна фалита, тогава подписваме с «Пар-Кон». «Пар-Кон» ще плати корабите, но какво ще стане с «Горнт» и «Орлин»?“
— Мистър Жак е на път към вас, тай-пан. Мистър Филип е в офиса си и ще дойде, когато сте готов да го приемете. Роджър Крос се обади, срещата се отлага от 6.00 за 7.00 часа. Каза, че самолетът на мистър Съндърс има закъснение. Той е предупредил губернатора и всички, които касае.
— Благодаря, Клаудия. — Той погледна списъка с обадилите се. Позвъня във „Виктория енд Албърт“ и потърси Бартлет. Беше излязъл. — Мисис Чолок, моля.
— Хелоу?
— Хелоу! Йан е на телефона, търсили сте ме с Линк. Как вървят нещата при вас?
Последва малка пауза.
— Тай-пан, може ли да се видим за малко?
— Разбира се. Какво ще кажеш за коктейл в 6.15 в „Мандарин“? Тогава имам свободен половин час до следващата среща. Е?