Изпита угризение при мисълта за Крос и Съндърс във връзка с предупреждението на А. М. Г. да не се предават папките.
— Има ли възможност аз да мина в офиса? Мога да тръгна веднага и да бъда там след половин, най-много три четвърти час? Има нещо важно.
— Добре. Може да се наложи да почакаш малко, но ела. — Той затвори телефона намръщен. Какво ли става там?
Вратата се отвори. Жак де Вил влезе. Изглеждаше загрижен и уморен.
— Искал си да ме видиш, тай-пан?
— Да, седни, Жак. Бях разбрал, че ще летиш миналата вечер?
— Говорих със Сюзан и тя мисли, че най-добре за Аврил е да почакам още ден-два…
Дънрос слушаше с интерес, недоумяващ, че Жак може да е комунистически агент. Но вече мислеше за тази възможност. Беше лесно обяснимо. Като млад идеалист по време на нацистката окупация във Франция Жак вероятно е изпитвал омраза към окупаторите, която след това се е трансформирала в комунистическа идеология.
„Господи, не беше ли Русия наш съюзник по време на войната? Не беше ли комунизмът на мода тогава, дори в Америка? Не изглеждаха ли Маркс и Енгелс толкова убедително разумни? Ленин също? Тогава. Преди да знаем истината за Сталин, за Гулаг, КГБ и полицейската държава, масовите убийства и липсата на всякаква свобода.
Но как може тези комунистически глупости да заблудят човек като Жак? Да го ангажират толкова дълго — освен ако е вербуван от «Севрин», както твърди А. М. Г.?“
— Какво мислиш за Грей? — попита Дънрос.
— Абсолютен кретен, тай-пан. Твърде е ляв за мен. Дори Бродхърст е малко ляв за мен. Тъй като… аз оставам засега, мога отново да поема Кейси и Бартлет?
— Аз ще продължа засега с тях, но ти се погрижи за договора.
— Вече е изготвен. Бях при юриста, каза, че има един малък проблем. Даусън се е срещнал тази сутрин с адвоката на Бартлет, мистър Стайглър, той искал да се преразгледа схемата за плащанията и да се отложи подписването за следващата седмица.
Дънрос се ядоса. Помъчи се да не го показва. Сигурно това е причината, Кейси да иска среща.
— Ще се оправя с това — каза той, оставяйки проблема настрана заради по-спешния: Жак де Вил, невинен до доказване на противното.
Той го погледна, харесваше го, спомни си за времето в Ейвиърд и Франция. Той, Пенелоуп, Жак и Сюзан, техните деца — всички заедно за Коледа или през лятната ваканция, хубава храна, вина, много смях и много бъдещи планове. Най-умният беше Жак, най-дискретният, до обвиняването му от А. М. Г.
„Но за сега си невинен, докато не се докаже и докато не се уверя. Съжалявам, приятелю, ще те подложа на проверка.“
— Правя организационни промени — каза Дънрос — Знаеш, че Линбар замина за Сидни, ще остане там месец, за да се оправи с „Уолъра“. Надеждите ми не са големи. Искам ти да поемеш Австралия. — Видя как очите му се разшириха, не прочете причината, дали беше радост или загриженост. — Натиснах копчето на план Тода, аз…
— Как го прие?
— Хвана се на въдицата.
— Това е страшно. — Дънрос видя спонтанната радост на Жак, нямаше коварство. Той беше един от главните изготвители на този план, беше измислил трика с финансирането.
— Колко жалко, че Джон не е жив, — каза Жак.
— Да. — Джон Чен беше сътрудничил на Жак при разработката. — Видя ли се с Филип?
— Вечеряхме заедно миналата вечер. Горкият, остарял е с двадесет години.
— Ти също.
Вдигна рамене.
— Живот, mon ami. Да, да, загрижен съм за Аврил и за бедния Борже. Извини ме, прекъснах те.
— Искам да поемеш активно Австралия от днес и да задействаш всички планове, свързани с Австралия и Нова Зеландия. Това остава за момента в тайна, ще кажа само на Ендрю, но ти се организирай и бъди готов за заминаване.
— Добре. — Жак се поколеба.
— Какво има? Сюзан никога не е харесвала Хонконг — там няма да имаш проблеми, нали?
— О не, тай-пан. След катастрофата… честно казано, готвех се да искам да ме преместиш за известно време. Сюзан не беше щастлива тук… Но щях да те помоля за Канада, година-две.
Дънрос отново се обезпокои.
— Да. Мисля, че ще съм полезен там. Моите контакти с френските канадци са добри, много добри. Може бие възможно да преместиш канадския офис на „Струан“ от Торонто в Монреал или Отава. Мога да съм много полезен там. Ако планът с Япония се осъществи, ще има нужда от дървен материал, мед, жито, въглища и още много други суровини. — Той се усмихна в очакване, после ентусиазирано продължи. — Двамата знаем колко много братовчедът Дейвид иска да се върне тук. Всъщност, за тук той е по-подходящ — имам предвид работата с Австралия, нали? Говори кантонезки език, малко японски, чете и пише китайски, което аз не мога. Но, както прецениш. Ще поема Австралия, ако искаш. Истина е, имам нужда от промяна.