Искаше да изолира Жак от Хонконг докато разбере истината. Много ще е лесно да натовари с това Крос или Съндърс и да използва техните източници за информация, да го наблюдават и проучат. Но Жак беше човек от вътрешния двор. Като такъв участваше във всички планове, структури и секретни информации и не трябваше да се рискува.
„Не, много по-добре е сами да се оправим. Вероятно ще отнеме повече време, но ще разбера истината. По един или друг начин ще разбера истината за Жак де Вил.
Защо Канада?
Логично, да е по-добър там. За «Струан» също е по-добре, трябвало е сам да се сетя, никога не съм имал повод да се съмнявам в лоялността му. Добрият стар Дейвид от две години ми надува главата да се прибере тук. Прехвърлянето няма да е проблем. Прав е Жак, Дейвид е по-добър за Австралия. Нова Зеландия и Австралия са много по-важни за нас от Канада, далеч по-важни. Те са съкровищницата на Азия. Ако Жак е невинен, ще може да ни помага в Канада. Ако е виновен, там ще вреди по-малко.“
— Ще мисля по предложението — в себе си бе решил да направи размяната. — Пази го в тайна, ще имаш отговор в неделя.
Жак стана и протегна ръка.
— Благодаря, mon ami.
Дънрос му стисна ръката. Питаше се дали стиска ръка на приятел или на Юда.
Останал сам, тежестта на товара му го натисна. Иззвъня телефонът, той оправи някакъв проблем, после друг и друг — телефонът на Тип Ток още даваше заето. Накрая нареди Филип да се качи при него. През цялото време имаше чувството, че потъва в яма. После очите му срещнаха погледа на Дърк Струан полуусмихнат, съвършено уверен, арогантен, господар на търговска флотилия — най-прекрасната. Както винаги това го успокои.
Той се изправи и отиде до портрета.
— Господи, какво бих правил без теб — гласно каза той, спомняйки си, че Дърк Струан бе имал далеч по-големи проблеми и беше ги победил. И после убит от природата в разцвета на силите си, само на четиридесет и три години, неоспорим господар на Хонконг и Азия. — Винаги ли любимците на боговете умират млади? — запита се той. — Дърк е бил на моите години, когато дяволските ветрове на Големия тайфун са разрушили на парчета току-що построената триетажна резиденция в Хепи вели и са го погребали под руините си. Това много години ли са или малко? Аз не се чувствам стар. Това ли е единственият начин, по който е трябвало да умре? Жестоко? В буря? Млад? Убит от природата? Или може би значението на онези думи е, любимците на боговете умират млади по дух. Няма значение. Бих искал да съм те познавал тогава. Откровено ти казвам, тай-пан, моля се да има живот след смъртта, така че да се срещнем там горе и лично да ти благодаря.
Той се върна на бюрото си. В най-горното чекмедже беше восъчната матрица на Фор Фингър Уу. Докосна я с проклятие. Как ще се измъкне от това?
Почука се на вратата и Филип Чен влезе при него. Беше остарял последните няколко дни.
— Господи, тай-пан, какво ще правиш? 9.90! Ще си оскубя косата! Дю не ло мо! По време на бума, спомняш си, купувах по 28.90, всяко спестено пени даже и други пари, Дайан купи при 28.80, продаде при 16.80 и си иска разликата от мен. Какво ще правим?
— Ще се молим. Ще правим, каквото можем — каза Дънрос. — Свърза ли се с Тип Ток?
— Е… не, не, тай-пан. Звънях на всеки няколко минути, но телефонът дава заето. От компанията казаха, че е оставен отворен. Имам братовчед там, лично провери. Двата телефона в резиденцията му са оставени отворени.
— Какво съветваш?
— Съвет? Не зная, мислех да изпратя бележка, но исках първо да се посъветвам с теб. Какво ще стане с този провал с акциите, банката, горкият Джон и душевадците репортери… всичките ми акции се сгромолясват, всичките! — Старецът беше близо до припадък. Проклинаше, ругаеше неприлично и отчаяно на кантонезки Горнт, предците и бъдещото му поколение. — Ако „Виктория“ фалира, какво ще правим, тай-пан?
— „Виктория“ няма да фалира. Правителството със сигурност ще обяви понеделник за почивен ден на банките, ако Тип Ток ни изостави. — Дънрос му беше разказал за разговора с Тип Ток, Йу, Джонджон и Хавъргил. — Хайде, Филип, мисли! — додаде той престорено ядосан, нарочно повишавайки тон, за да го активизира. — Не мога да му изпратя бележка и да пиша вътре: „Оставил си нарочно проклетия си телефон отворен!“
Филип Чен седна, необичайното избухване на Дънрос го стегна.
— Съжалявам, да, съжалявам, но всичко… и Джон, горкият Джон.
— Кога е погребението?
— Утре, утре в десет, християнското, в понеделник китайското. Чудех се дали ще се съгласиш да кажеш няколко думи утре.